П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Уили! — възкликна госпожа Пет. — Защо не си го споделил с мен? Знаеш какъв интерес проявявам към изобретението ти.

— Завърших експериментите едва снощи — обяви геният, високомерно кимна и се отдалечи, като си мислеше, че нещо в този младеж не му допада. Запъти се към хората до прозореца, надявайки се да открие в тяхно лице по-добронамерени слушатели.

Лорд Уизбийч се обърна към домакинята и в миг престана да изглежда глуповат, сякаш бе свалил маската си. Втренчи се в Неста Пет и тя със смайване забеляза колко проницателен и интелигентен е погледът му.

— Госпожо Пет, разрешавате ли да говоря откровено?

Бедната жена бе изгубила ума и дума от промяната в него. Макар да го намираше доста симпатичен, винаги го бе смятала за доста тъпичък, а сега пред нея стоеше човек, който очевидно притежаваше ум, и то остър като бръснач. Тя безмълвно кимна.

— Ако племенникът ви наистина е успял да изобрети нов експлозив, трябва да бъдете крайно предпазливи. Веществото не бива да остава в лабораторията, макар да съм сигурен, че той добре го е скрил. Най-добре е да се съхранява в сейф, например в сейфа, който се намира в библиотеката. Новините за великите открития се разпространяват със скоростта на светлината. Може би дори в момента лабораторията се наблюдава от хора, които чакат удобен случай да се доберат до веществото.

Всеки нерв на госпожа Пет, всички нейни мозъчни клетки, години наред нейни верни помощници при сътворяването на сензационни романи, неудържимо завибрираха от тези думи, произнесени шепнешком, което им придаваше още по-голям драматизъм. Хрумна й, че никога досега не си е съставяла толкова погрешна преценка за човек, както за лорд Уизбийч.

— Дебнат ни шпиони, така ли? — попита с треперещ от вълнение глас.

— Тези хора мразят да им казват шпиони — шепнешком обясни събеседникът й. — Всъщност са агенти на тайните служби, чиято единствена задача е да „разрешават“ подобни проблеми.

— Нали не намеквате, че ще се опитат да откраднат… — Гласът изневери на госпожа Пет.

— За тях няма да бъде кражба, а изпълнение на патриотичния дълг. Повярвайте ми, госпожо, мои приятели от английската тайна служба са ми разказвали такива истории, от които ще ви настръхне косата. Добре ги познавам и знам, че в цивилния живот са прекрасни и почтени хора, ала стават безмилостни и безскрупулни, когато изпълняват дълга си. Няма да ги спре нищо, абсолютно нищо. На ваше място бих подозирал всекиго, особено непознатите. — Приветливо се усмихна и добави: — Навярно си казвате, че е странно да чувате такъв съвет от човек, когото почти не познавате. Подозирайте ме, няма да ви се разсърдя. Важното е да бъдете в безопасност.

— За нищо на света не бих ви помислила за шпионин! — ужаси се госпожа Пет. — Имам ви пълно доверие. Пък и дори да беше възможно, щяхте ли да ме предупредите, ако наистина сте…

— Имате право — промърмори лордът. — Изобщо не ми беше хрумвало. И все пак ви съветвам да не се доверявате никому освен на мен. — Изведнъж млъкна, после прошепна: — Госпожо, не се оглеждайте. Почакайте. — Шепнеше толкова тихо, че тя едва различаваше думите. Кой е човекът зад вас? Установих, че ни е подслушвал. Обърнете се, но много бавно.

С престорена непринуденост Неста Пет извърна глава. Отначало си помисли, че събеседникът й е намеквал за едного от групичката младежи, които, без да се съобразяват с изисканото общество наоколо, обсъждаха на висок глас шансовете за успех на отборите, състезаващи се за националната купа по бейзбол. После още мъничко извърна глава и установи, че е сгрешила. Между нея и шумната група младежи стоеше човек във фрак, който държеше поднос с чаши. Непознатият забеляза, че го наблюдават, стресна се, гузно наведе глава и бързо прекоси салона.

— Видяхте ли го? — прошушна лордът. — Сама се убедихте, че ни е подслушвал. Кой е той? Съдейки по облеклото му, сигурно е вашият иконом. Какво знаете за него?

— Отскоро е при нас. Казва се Скинър.

— Отскоро ли? Значи не го познавате добре.

— Пристигна от Англия само преди три дни.

— От Англия ли? Как е попаднал в дома ви? Кой го е препоръчал?

— Моят съпруг му е предложил да го назначи, когато го е видял в дома на сестра ми в Лондон. Заминахме за Англия да посетим моята сестра Юджиния, по мъж Крокър. Този човек беше неин иконом и ни въведе в дома й. Попитал съпруга ми за нещо, свързано с бейзбола, и му направил толкова добро впечатление, че предложил да го назначи. Човекът не му дал окончателен отговор, но очевидно е взел следващия параход, защото се появи тук няколко дни след завръщането ни.