П. Удхаус - Джим Тайфуна

Отгоре на всичко го обземаше паника поради необходимостта да обясни на Ан как е допуснал да бъде изритан. Знаеше колко голямо ще е разочарованието й. Беше твърдо решена да отведе Огдън на място, където ще го научат на дисциплина, ала планът й се проваляше, след като съюзникът й вече не обитаваше къщата на Ривърсайд Драйв. Замисълът й бе изграден върху присъствието му там, а ето, че за задоволяване на моментна прищявка той бе провалил всичко.

Дълго преди да стигне до кафеникавата каменна къща, която по нищо не се отличаваше от каменните къщи, издигащи се на всички нюйоркски улички, въодушевлението от безразсъдната му постъпка се изпари и бе заменено от тревожно очакване. Боготвореше Ан, но се страхуваше от гнева й.

Добра се до пансиона и търсейки утеха в този скръбен час, се качи на втория етаж и застана пред вратата на стаята. Долови миризмата на тютюн, почука и щом му извикаха да влезе, натисна дръжката.

— Здравей, Бейлис — промърмори унило, седна на ръба на леглото и печално въздъхна.

Стаичката беше светла, но толкова малка, че да се мебелира бе почти немислимо; на пръв поглед изглеждаше истинско чудо, че леглото не заема цялото пространство. Все пак бяха останали няколко празни местенца, където бяха поставени умивалник, скрин и миниатюрен люлеещ се стол. През прозореца, който според гениалния архитектурен проект бе прекалено голям за размерите на стаята, проникваха обилни количества от хладния вечерен въздух, а изгледът беше към няколко запуснати задни дворове. В пансионите само прозорците на богатите обитатели гледат към улицата.

На леглото се беше изтегнал Джими Крокър и пушеше лула от царевичен кочан. Беше по риза и без обувки, а на пода лежеше смачкан вечерният вестник. Младежът явно отдъхваше след изморителния ден, който бе прекарал.

Като чу тежката въздишка на Джери, вдигна глава, но мигновено я отпусна обратно на възглавницата, тъй като позата причиняваше болка във вратните му мускули.

— Какво има, приятелю? Изглеждаш ми угрижен. Имаш вид на човек, когото съдбата е ударила в душевния слънчев сплит или който е търсил със свещ пробив в газопровода на живота. Какво се е случило?

— Точка!

Поради продължителното си отсъствие от родината Джими срещаше затруднения при разтълкуване на мислите на боксьора, изречени на глас със странен диалект.

— Не те разбирам, приятелю. Дай бележка под линия.

— Уволниха ме!

Джими седна на леглото. Симпатягата-боксьор наистина беше загазил, а не изпаднал в неоправдана депресия. Необходимо бе да му окаже морална подкрепа.

— Искрено съжалявам — промълви. — Нищо чудно, че са ти потънали гемиите. Какво се случи?

— За всичко е виновен онзи тлъст хлапак Огдън! Довлече си телесата във физкултурния салон и взе да ме обижда, докато ми кипна келят и хубавичко го подредих. — За миг мрачното му лице се озари от доволна усмивка. — Ще ме запомни за цял живот! — Сетне усмивката му помръкна и той опечалено добави: — След това обаче… не, няма да ти описвам какво се случи. Важното е, че ме изритаха като мръсно псе.

Едва сега Джими прозря целия трагизъм на случилото се. Живееше в пансиона от деня, в който бе срещнал на Бродуей боксьора, и от дългите разговори с него бе информиран за порядките в дома на семейство Пет. Наясно бе, че всеки опит за превъзпитаване на Огдън Форд ще бъде третиран като углавно престъпление. Не го учуди и фактът, че госпожа Пет е уволнила служител, който е бил назначен от съпруга й. От все сърце съчувстваше на Джери заради сполетялото го нещастие и се опита да повдигне духа му.

— Според мен си постъпил правилно и заслужаваш похвала. Единственото, заради което заслужаваш упреци, е, че не си ликвидирал малкия. Все пак донякъде те оправдавам — навярно си щял да довършиш започнатото, ако не те бяха прекъснали. А сега да обсъдим бъдещето, което според мен не е толкова мрачно. Вярно е, че си загубил хубавата си работа, но човек с твоите способности винаги ще си намери още по-доходна служба. В Ню Йорк е фрашкано с милионери, страдащи от лошо храносмилане, които се нуждаят от услугите на личен треньор. Горе главата, Кътбърт, слънцето още огрява света.

Ала Джери Мичъл беше неутешим. Поклати глава и изстена:

— Не мога да погледна в очите госпожица Ан. Как да й кажа, че съм се провалил?

— Тя пък какво общо има с уволнението ти? — попита Джим, който при споменаването на любимата му моментално бе наострил уши.

За миг боксьорът се поколеба, но желанието да получи съчувствие и съвет надви вродената му предпазливост. Каза си, че няма нищо лошо да се довери на най-добрия си приятел.