П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Работата е там — обясни с поверителен тон, — че с госпожица Ан бяхме намислили да отвлечем Огдън.

— Какво?!

— Не е това, дето си го мислиш. Ей сегичка ще ти обясня. С госпожицата стигнахме до заключението, че малкият е истинска напаст и че се нуждае от желязна ръка, която да го вкара в правия път. Ето защо решихме да го заведем при мой приятел, който има болница за кучета на Лонг Айлънд. Казах на госпожица Ан, че само Бъд Смидърс ще оправи нашия шишко. Заслужава си да видиш как му докарват някое затлъстяло и противно псе, а той го превръща в куче, дето радва окото. Рекох си, че няколко седмици при Бъд ще се отразят благотворно на Огдън, и госпожица Ан подкрепи мнението ми. Измислихме идеален план, ама виж какво се случи. Всичко пропадна! Тя не може да се справи с дебеланкото без моя помощ. А как да й помогна, като не ми дават да припаря в къщата?

Джими усети още по-силно възхищение към девойката, която вече беше поставил на пиедестал над останалите жени. Почти невъзможно бе да срещнеш очарователна и умна млада дама, която е готова да се разбунтува при най-малкото предизвикателство.

— Каква гениална идея!

Джери се усмихна, поласкан от похвалата, сетне отново потъна в печал.

— Сега разбираш какъв е проблемът. Как да се оправдая пред Ан? Сигурен съм, че никога няма да ми прости.

— Вярно е — започна Джими, — че съществува известен… — В този момент на вратата се почука и прислужницата, която беше момиче за всичко в пансиона, надникна в стаята:

— Господин Бейлис, случайно да сте виждали господин Мичъл… А, ето ви и вас, господине. Долу ви чака една дама. Рече, че се казва Честър.

Боксьорът безпомощно изгледа приятеля си:

— Какво да направя?

— Нищо — отсече Джими, скочи от леглото и грабна обувките си. — Ще се срещна с госпожицата вместо теб и ще й обясня какво се е случило.

— Наистина ли? Ще ти бъда признателен до гроб…

— С удоволствие ще те заместя. Разчитай на мен.

Ан, която се беше прибрала у дома малко след трагедията, сполетяла Огдън, щом научи за изгонването на Джери, незабавно отиде в пансиона. Сега стоеше в приемната и с отвращение се взираше в статуетка на невръстния Саул 6 6 Последният от съдиите Израилеви, комуто е било съдено да помаже двама царе — Саул и Давид. Невръстният Саул е нарисуван от сър Джошуа Ренълд и репродукцията на тази картина е била задължителна за английските детски стаи. — Б.пр. , поставена върху полицата над камината редом с купа с изкуствени плодове. Беше огорчена от съдбата и разгневена на Джери Мичъл. Като чу вратата да се отваря, се извърна с войнствено изражение, което бе заменено от изумление при вида на Джими.

— Господин Бейлис!

— Добър вечер, госпожице Честър. Ето, че отново се срещаме. Тук съм в ролята на посредник. Накратко казано, Джери Мичъл се страхуваше от срещата с вас, затова предложих да го заместя.

— Но как… как се озовахте тук?

— Живея в този пансион. — Проследи погледа й, който се спря на картина, изобразяваща кротко пасящи крави. — Художничката е племенница на хазайката и е завършила задочно школата по живопис в Уизахикон.

— Нима? Възможно ли е да живеете тук? — промърмори младата жена. През целия си живот бе обитавала домове, обзаведени с помощта на професионални декоратори, поради което обстановката й се струваше по-отблъскваща, отколкото бе в действителност. — Каква отвратителна стая!

— Отвратителна ли? Навярно не забелязвате пианото. От мястото, където сте застанали, се разкрива прекрасна гледка към великолепното плюшено покривало. Направете няколко крачки на югоизток и закрийте очите си с длани, за да не бъдете заслепена. Ежедневно се устройват музикални вечеринки, на които присъстват всички пенсионери, които не са успели да се скатаят, предвиждайки вълнуващото събитие.

— За Бога, защо живеете тук, господин Бейлис?

— Защото съм в окаяно финансово състояние, госпожице. Защото парите на Бейлис се стопиха, покосени от коварна болест.

Ан невярващо го изгледа:

— Но… излиза, че онзи ден по време на обяда сте били напълно сериозен. А пък аз си помислих, че се шегувате. Реших, че по всяко време можете да започнете работа, не ми се вярваше, че се присмивате над себе си. Наистина ли няма с какво да се занимавате?

— О, занимавам се с много неща, за които не ми се заплаща. Изминавам километри по градските улици, хващам таксита, втурвам се в асансьори, излизам, отварям врати и казвам: „Добро утро“, след което ми отвръщат, че нямат работа за мен. Дните ми са запълнени, но портфейлът ми е празен.