П. Удхаус - Законът на Устър

— Незаконосъобразен арест и очернителство пред свидетели, сър.

— Точно така. Мога да те накисна за милиони. Какво смяташ да предприемеш?

Затърчи се като електрически вентилатор.

— Ще ти кажа какво да предприемеш — продължих аз. — Ще дадеш съгласие за съюза на дъщеря ти Мадлин с Огъстъс Финк-Нотъл, а също и на племенницата ти Стефани с преподобния Х. П. Пинкър. И то незабавно.

В душата му сякаш се поведе борба, която можеше да продължи твърде дълго, ако не беше срещнал погледа ми.

— Много добре, господин Устър.

— Сега за сметаниерата. Много вероятно е международната банда, която я е откраднала, да я продаде на чичо Том. Системата им за нелегална информация сигурно ги е осведомила, че чезне по нея. Нито гък, Басет, ако в близко бъдеще съзреш кравата в колекцията му.

— Много добре, господин Устър.

— И още нещо. Дължиш ми петарка.

— Моля?

— Като компенсация за онази, която ми отне на улица Бошър. Ще я искам, преди да си тръгна.

— Утре сутринта ще ви напиша чек.

— Очаквам го на подноса със закуската. Лека нощ, Басет.

— Лека нощ, господин Устър. Това там бренди ли е? Ако ми разрешите, ще си налея една чашка.

— Джийвс, напълни един бокал за сър Уоткин Басет.

— Много добре, сър.

Пресуши с благодарност чашата и изпъпли навън. При по-близко познанство можеше да се окаже и голям сладур.

Джийвс наруши мълчанието.

— Свърших с опаковането, сър.

— Добре. Тогава ще гушна възглавницата. Отвори прозореца, моля те.

— Много добре, сър.

— Какво е времето?

— Променливо, сър. Започна да вали.

До ушите ми долетя силна кихавица.

— Ей, Джийвс, какво е това? Да не би вън да има някой?

— Полицаят Оутс е долу, сър.

— Да не искаш да кажеш, че продължава да стои на пост?

— Да, сър. Предполагам, че погълнат от други грижи, сър Уоткин е забравил да му каже, че вече не е нужно да бди.

Въздъхнах доволно. Това достойно увенчаваше деня ми. Мисълта, че полицаят Оутс бди под дъжда като войските на Мидий, вместо да топли розови пръстчета около грейката в леглото, ме преизпълни с блаженото усещане за щастие.

— Това е краят на един съвършен ден, Джийвс. Какво ми говореше за чучулигите?

— Сър?

— А май и за охлювите.

— О, да, сър. Годината клони към пролетта, денят клони към утринта, часът е седем и роса роси по хълма…

— Дай за чучулигите, Джийвс. За охлювите. Сигурен съм, че бяха замесени чучулиги и охлюви.

— Сега ще стигна до чучулигите и охлювите, сър. Чучулига на стряхата, охлюв върху трънката…

— Те това е. А основната мисъл?

— А Бог е на небето и в съгласие със света 19 19 От поемата на английския поет Робърт Браунинг (1812–1889) „Минава Пипа“. — Б.ред. .

— Това е същината. Дори аз не бих го казал по-добре. И все пак, Джийвс, остана да ме чопли нещо. Изгарям от любопитство да чуя скритите факти около Юлейли.

— Опасявам се, сър…

— Ще си трая. Нали ме познаваш, гроб съм.

— Правилата на клуба „Ганимед младши“ са извънредно строги, сър.

— Знам. Но можеш леко да ги понарушиш.

— Съжалявам, сър…

Взех съдбовно решение.

— Джийвс — започнах аз, — ако ми кажеш всичко за Юлейли, ще отидем на твоето околосветско пътешествие.

Видимо взе да се колебае.

— Сър, но само под най-строг секрет…

— Естествено.

— Господин Споуд е крояч на дамско бельо, сър. Надарен е със значителен талант в тази област и тайно го упражнява от години. Той е основател и собственик на магазина на улица Бонд, известен като „Сестри Юлейли“.

— Не може да бъде!

— Може, сър.

— Велики Боже, Джийвс! Нищо чудно, че не иска да се разчуе.

— Да, сър. Това безспорно ще срине авторитета му пред неговите политически следовници.

— Човек не може да бъде едновременно преуспяващ Диктатор и да крои дамско бельо.

— Да, сър.

— Или едното, или другото. Но не и двете.

— Точно така, сър.

Замислих се.

— Е, Джийвс, сделката си струваше. Нямаше да мога да мигна от любопитство. Може пък околосветското пътешествие да не се окаже чак толкова гадно.

— Повечето господа ги намират за забавни, сър.

— Наистина?

— Да, сър. Срещат нови лица.

— Вярно. Не бях помислил за това. Лицата ще бъдат нови, нали? Хиляди и хиляди лица, а Стифиното няма да е сред тях.

— Точно така, сър.

— Най-добре още утре купи билетите.

— Вече съм ги купил, сър. Лека нощ, сър.

Вратата се затвори. Угасих лампата. Няколко секунди полежах, заслушан в отмерения тропот на полицая Оутс, и се замислих за Гъси и Мадлин Басет, за Стифи и стария Смрадльо Пинкър и за хармонията, от която преливаше в момента любовният им живот. Представих си как чичо Том получава сметаниерата си, а леля Далия улучва психологическия момент и му изкопчва тлъст чек за „Будоарът на милейди“. Усетих, че Джийвс е прав. Охлювът бе разперил криле, а чучулигата се намираше на тръна… или май беше обратното, а Бог беше на небето и в съгласие със света.