П. Удхаус - Ъкридж

Следващата забележка обаче ми даде нужното обяснение.

— Ще използваме заместник.

Изпитах облекчение.

— О, значи имате заместник? Извадили сте късмет. Къде го намерихте?

— Всъщност, момко, реших довечера да изляза аз.

— Господи!

— Това е единствената възможност, мойто момче. Няма друг начин.

Изгледах го втрещен. Дългогодишното ми приятелство със С. Ф. Ъкридж ме беше имунизирало срещу всички безумства, които би могъл да направи, но това ми дойде твърде много.

— Нима искаш да ми кажеш, че сериозно възнамеряваш да излезеш на ринга довечера? — извиках аз.

— Абсолютно нормално делово начинание, старче — решително отвърна Ъкридж. — Аз съм в отлична форма. Бях спаринг партньор на Билсън всеки ден, докато тренираше.

— Да, но…

— Истината, момко, е, че ти нямаш никаква представа за моите възможности. Вярно е, че напоследък се поотпуснах и дори, може да се каже, позагубих предишната си енергия, но, дявол да го вземе, докато пътувах с онзи товарен кораб, не минаваше седмица без да се сбия сериозно с някого. Всичко беше позволено — каза Ъкридж, припомняйки си с удоволствие безгрижното си минало — с изключение на хапане и удари с бутилки.

— Да, но сега става дума за професионален боксьор!

— Е, за да бъда съвсем точен, момко — каза Ъкридж, като изведнъж изостави позата на герой и заговори поверително, — срещата ще бъде предварително уредена. Изи Превин се срещна с мениджъра на онзи Томас и се разбраха по джентълменски. Мениджърът, първокласен кръвопиец, настоява да платим на неговия човек още двайсет лири след срещата и просто няма как да откажем. В замяна на това Томас е съгласен да манкира усърдие в продължение на три рунда, в края на който период, момко, ще ме удари леко по главата и аз ще падна в нокаут като истински губещ. Освен това аз имам право да го ударя здраво — веднъж — стига да не е по носа. Виждаш, значи, как с малко такт и дипломация всичко се подрежда и няма недоволни.

— А какво ще стане, ако публиката си поиска парите обратно, когато разбере, че ще гледа заместник?

— Скъпи ми стари друже — запротестира Ъкридж, — нима предполагаш, че човек с делови ум като моя е пропуснал тази възможност? Разбира се, че аз ще се боксирам като Билсън Тупалката. Никой в града не го познава. Аз съм здрав, едър мъж, тежка категория като него самия. Не, момко, колкото и да ровиш, не можеш да откриеш слабо място в плана.

— И защо не можеш да го удариш по носа?

— Не знам. Понякога хората имат странни капризи. А сега, Корки, мойто момче, мисля, че е по-добре да си тръгваш. Трябва да си почивам.

Одфелоус Хол беше започнал да се пълни, когато пристигнах там същата вечер. Всъщност, по всичко личеше, че любителите на спорта в Луниндно ще я препълнят до покрива. Наредих се на опашката пред касата и след като извърших необходимата транзакция, влязох и се отправих към съблекалните. Най-накрая, след продължително обикаляне из лабиринт от коридори, открих Ъкридж, пременен за ринга и загърнат с познатата жълта мушама.

— Залата ще бъде пълна — казах аз. — Народът приижда на тълпи.

Той прие тази информация с учудваща липса на ентусиазъм. Погледнах го загрижено и се разтревожих от отчаяния му вид. Това лице, което сияеше победоносно при последната ни среща, беше бледо и безжизнено. Тези очи, в които обикновено светеше пламъка на неугасим оптимизъм, изглеждаха унили и изтерзани. Докато го наблюдавах, той сякаш се разбуди от унеса, в който беше изпаднал, протегна ръка към ризата си, която висеше наблизо па една кукичка и започна да я облича през глава.

— Какво става? — попитах аз.

Главата му се подаде от ризата и той ме погледна изтерзано.

— Тръгвам си — кратко обяви той.

Тръгваш си? Как така си тръгваш? — Опитах се да разсея онова, което взех за пред стартова треска. — Всичко ще бъде наред.

Ъкридж се изсмя горчиво.

— Щом ударят гонга, ще забравиш тълпата.

— Не е работата в тълпата — каза глухо Ъкридж, докато надяваше панталоните си. — Корки, старче — продължи сериозно той, — ако някога почувстваш как гневът те обзема до такава степен, че искаш да удариш някой непознат на публично място, опитай се да се сдържиш. Нищо няма да постигнеш по този начин. Този тип Томас беше тук преди малко с мениджъра си, за да уговорим последните подробности. Именно той е човекът, с когото имах неприятности снощи в театъра!

— Онзи, когото си измъкнал от мястото за ушите? — ахнах аз. Ъкридж кимна.

— Веднага ме позна, проклет да е, и ако не беше мениджърът му, много свестен човек, когото харесах, веднага щеше да се нахвърли върху мен.