П. Удхаус - Лелите не са джентълмени

— Но…

— Да, знам, че ти ми каза, че изпращаш котката обратно, но откъде можех да съм сигурна, че при един трезв размисъл, осъзнавайки какъв гювеч изпускаш, не си променил решението си?

Ясно ми беше какво има предвид. Един алчен племенник, лишен от спортсменския дух на Устър, лесно би могъл да се изкуши. Нищо чудно, че беше толкова шаш. Удоволствие бе за мен да разсея опасенията й.

— Всичко е наред, скъпа прародителко — рекох. — Били Греъм е надлежно отпратен към Кукови и досега трябва вече да е там.

— В комплект с котката?

— До последната капка.

— И няма за какво да се притеснявам?

— Не и що се отнася до зачеркването на Симла от състезателните списъци.

— Е, голям камък ми падна от сърцето, Бърти, макар и да не ми е приятно, като знам, че съм си заложила парите на гол късмет.

— Това ще ти е за урок друг път да не правиш калташки номера.

— Май имаш право.

Последва още няколко минути разговор, тъй като щом една леля докопа телефонна слушалка, тя не я пуска току-тъй, но в крайна сметка прародителката затвори и аз, разгръщайки наслуки бледоморавото томче, хвърлих небрежен поглед на есето „Нарцисни дни“.

Съдържанието му се оказа още по-малко годно за човешка консумация, отколкото бях очаквал. Отвърнах лице погнусен, което ми позволи да хвана в добър план влизащия откъм кухнята Били Греъм.

Внезапността на неговата поява, съчетана с пълната ми увереност, че той се намира в Егсфорд Корт, ме накара да си прехапя езика, но в своята тревога пренебрегнах лютата болка.

— Боже милостиви! — възкликнах, ако това е точният израз.

— Сър?

— Още ли не сте тръгнали? Досега спокойно можехте да отидете и да се върнете.

— Напълно вярно, сър, но се случи нещо, което ме възпрепятства да се отправя незабавно, както възнамерявах.

— И по-точно? Да не са ви забавили в банката, докато ви преброят парите?

Язвителни слова, вярно, но според мен напълно оправдани. Впрочем ефектът им бе нулев, защото той дори не трепна под моя сарказъм.

— Не, сър — беше отговорът му. — Аз внасям парите си в Бридмътската банка, а работното й време за днес отдавна е приключило. Събитието, за което говоря, се състоя в този дом, на практика дори в същата тази стая. Бях отишъл до кухнята, за да взема котката, която почиваше в своята кошничка, когато чух идещи отсам звуци и предполагайки, че не сте си вкъщи, влязох да проверя, воден от опасения, че във вилата се е вмъкнал крадец. Тогава съзрях на пода човешка фигура, увита в покривка от маса. Освободих възлите и отвътре се подаде господин Кук, с картина на шията, надаващ нецензурни викове.

Той направи пауза и аз реших да не го въвеждам в курса на събитията. Добре е човек да не се доверява прекомерно на индивиди като Греъм.

— Увит в покривка от маса, казвате? — рекох небрежно. — Е, при неговото кръвно налягане рано или късно е трябвало да се докара дотам.

— Гледката ме потресе дълбоко.

— Не ще и дума. Такива гледки действително не са за хора със слабо сърце. Но бързо се съвзехте, нали?

— Не, сър, останах по-скоро втрещен и ще ви кажа защо. Дължеше се основно на неговия език. Както вече споменах, той се изразяваше по най-неконтролиран начин и аз си дадох сметка, че ще е лудост да се отправя към Егсфорд Корт, рискувайки да го срещна там в това човекоопасно състояние. Аз имам деца и семейство, сър, и трябва да мисля за тях. Тъй че ако искате тази котка да се въдвори на предишното си местоживеене, ще трябва да си потърсите друг посредник, който да го свърши вместо вас, или в противен случай да прескочите до Бгсфорд Корт и каквото сабя покаже.

И докато аз го гледах безмълвен поради глътване на езика и наченки на трупно вкочаняване, той се оттегли.

Все още продължавах да се цъкля към мястото, където беше стоял, каейки се горчиво, задето бях пуснал Джийвс да скитори и да си пилее времето в гуляи с разни лели, макар да знаех, че във всеки миг може да ми се наложи да прибягна до неговия съвет и морална подкрепа, поради което мина доста време, преди да осъзная, че телефонът се скъсва да звъни.

Както и предполагах, беше сестрата на покойния ми баща Далия, и още в първите секунди стана ясно, че тя току-що е разговаряла с Били Греъм и е научила страшната вест. В покъртителна тирада, където той фигурираше като долен плъх, тя заклейми неговия официален отказ да изпълни свещения си дълг.

— И при това ми излезе с някаква налудничава история, че открил Кук в твоята гостна, увит в покривка и с картина на шията, и сега се боял да се доближи до Егсфорд Корт. Дали не е имал халюцинации?