Х. Пайпър - Смут в храма

— Да. Може би единственият начин да се доберем до затвора е да се спуснем от въздуха върху покрива на цитаделата и да си пробием път с иглери и бластери, като нямам никакво желание да го правим, ако има някакъв друг начин — каза Въркън Вал. — Ще дадем жертви дори с иглери срещу лъкове, а може и да загубим част от снаряжението си в ръкопашните схватки и то да попадне в ръцете на извънвремите. Казваш, че жертвоприношението трябва да се извърши утре по залез, така ли?

— Плюс-минус един час — тези хора не са астрономи и нямат дори свестни слънчеви часовници, а може и да е облачно — отговори Странор Слет. — Ето тук някъде ще има голям идол на Муз-Азин върху талига. След жертвоприношението ще бъде изтеглен по това шосе до храма на Ят-Зар и ще го поставят там. В момента храмът е окупиран от двайсетина чулдунски наемници и петима-шестима свещеници на Муз-Азин. Те, разбира се, не са проникнали в Палата на Ят-Зар — вратата е от петнайсетсантиметрова стомана с облицовка от нагънат никел. Срязването й би отнело няколко часа дори с най-мощната ни атомна резачка. В този времепредел не съществува средство, с което да бъде дори одраскана. А отвътре стените са изолирани със същата материя.

— Мислиш ли, че вече са измъчвали хората ни? — попита Въркън Вал.

— Не — бе категоричен Странор Слет. — Ще се държат сравнително добре с тях до жертвоприношението. Целта е да издържат колкото е възможно по-дълго на триъгълниците. Муз-Азин обича бавните убийства, също като тълпата.

— Това е добре. Ето моя план. Няма да се опитваме да ги измъкнем от затвора. Ще прехвърлим в храма в Зурб значителна сила от Първо ниво — стотина души — и ще напреднем към двореца, за да ги принудим да ги освободят. Поддържаш постоянна радиовръзка с всички останали храмове в този времепредел, надявам се?

— Да, разбира се.

— Чудесно. Предай следното на всички: като представител на Паравремевата полиция, упълномощен от Торта Карф, искам всички паравреми, които е възможно да бъдат освободени, да се прехвърлят незабавно на Първо ниво и да се съберат на конвейера в храма в Зурб на терминал Първо ниво възможно най-скоро. Прекратете всички рудодобивни дейности и предайте храмовите дейности на местните низши свещеници. Може да им се каже, че висшестоящите свещеници се оттеглят в Палатите на Ят-Зар, за да се молят за спасението на свещениците в ръцете на крал Курчук. И всеки да донесе свещеническия си знак в Първо ниво. Ще ни потрябват. — Той се обърна към Бранад Клав. — Предполагам, че съхранявате резервен знак на Първо ниво?

— Да, разбира се. Съхраняваме доста неща. Мантии, митри, фалшиви бради в различни нюанси, всичко.

— А тези огромни идоли на Ят-Зар серийно ли са произведени на Първо ниво? Разполагате ли с такъв в момента? Чудесно. Бих искал да му се направят някои промени. Първо, целият да се облицова с дебел пласт нагънат никел. Второ, да му се инсталира антиграв механизъм и механизъм за автоматично придвижване, високоговорител и дистанционно управление. И виж страните, свържи се с този ковач Кранар Джърт и го предупреди да ни съдейства. Кажи му да се свърже по радиото с храма в Зурб утре на обяд и да поддържа връзка, докато не получи отговор. Или по-добре му кажи да нагласи конвейера си на своя терминал на Първо ниво и да пренесе подходящи дрехи за ролята на калфа механик. Бих искал да разговарям с него и да го снабдя със специална екипировка. Всичко ли запомнихте? Добре, действайте по изпълнението и докарайте своите паравреми, свещеници и рудодобивни оператори веднага щом се погрижите за всичко. Бранад, ела с мен. Връщаш се веднага на Първо ниво. Предстои ни много работа, затова да започваме.

— Ще направя всичко, с което мога да помогна. Само кажете какво — обеща искрено Бранад Клав. — Странор, искам да поднеса извиненията си. Признавам, че трябваше да се вслушам в препоръките ти още в началото.

По обяд на следващия ден Въркън Вал бе успял да събере над стотина мъже в голямата зала на ядрената рафинерия в Джарнабар, пространствено коекзистентна с храма на Ят-Зар в Зурб на Четвърто ниво. Имаше известни затруднения да ги разпознае, тъй като всички бяха със сини мантии с пискюли, златни митри и фалшиви сини бради. Навалицата изглеждаше изключително комично. А най-комично от всичко бе, че гледката би довела всеки хулгун от Протоарийския сектор на Четвърто ниво до религиозен екстаз. Половината от тях бяха свещеници в храмовете на Транстемпоралната миннодобивна корпорация. Другите бяха паравремеви полицаи. Освен с храмови ножове всички бяха въоръжени със сигма-лъчеви иглери. Мнозина носеха и ултразвукови парализатори — дълги две педи палки с върхове като луковици. Повечето паравремеви полицаи и някои от свещениците също имаха или топлинни лъчеви пистолети, или неутронни бластери. Самият Въркън Вал също бе въоръжен с такъв.