Х. Пайпър - Смут в храма

— Но законът си е закон… — опита се да възрази Бранад Клав.

Въркън Вал поклати глава.

— Бранад, доколкото разбирам, вие сте повишен в настоящата длъжност след оттеглянето на Салван Март преди десетина години. До него момент сте били във финансовия отдел на вашата компания. Свикнали сте да работите съгласно разпорежданията на Търговския кодекс от Първо ниво. Всеки закон, който задължава жителите на Първо ниво, е неоспорим. Така е редно. Преди около петстотин века открихме, че законите следва да са безкомпромисни и неподлежащи на тълкуване, за да можем да предвиждаме тяхното въздействие и да планираме дейността си съобразно тях. Естествено вие сте свикнали да действате съобразно такъв климат на законодателна безпрекословност.

— Но в паравремето ситуацията е коренно различна — продължи той. — В обхвата на паратемпоралния полеви генератор „Галдрон-Хестор“ съществуват голям брой времепредели от порядъка от десет до сто хилядна степен. Резултат от което е огромният брой различни светове. През последните десет хиляди години сме успели да посетим нищожна част от тях, но сме открили всичко — от населените с човекоподобни маймуни времепредели до равностойните във всяко отношение на нашата цивилизации от Второ ниво, като изключим познаването на паратемпоралното прехвърляне. Познаваме дори една цивилизация от Второ ниво, която скоро ще открие междузвездната хиперпространствена трансмисия, до което ние въобще не сме се доближавали. И между тези две крайности са всевъзможните форми на дивачество, варварство и цивилизованост. Така че просто е невъзможно да се създаде един-единствен законодателен кодекс, приложим за всички условия. Най-доброто, което можем да направим, е да забраним известни крещящо неморални видове дейности като търговията с роби, нови видове наркотични средства или явно пиратство и бандитизъм. Ако имате съмнения относно законосъобразността на извънвремевите си дейности, обърнете се към Правосъдния отдел на Паравремевата комисия за мнение. Тъкмо тук сте допуснали грешка. Не сте се постарали да разберете докъде би било допустимо да стигнете. — Той отново се обърна към Странор Слет. — Значи това е обстановката в момента. Разкажете ми сега какво се случи вчера в Зурб.

— Преди седмица Курчук издаде указ за затваряне на храма в Зурб и заповяда на поданиците си да направят поклонение и парично дарение на Муз-Азин. Храмът в Зурб не е прикритие на мина — Зурб е твърде отдалечен на юг от урановите залежи. Той е просто пропаганден център. Но там има Палат на Ят-Зар и конвейер, а повечето висши свещеници са паравреми. Та нашият човек Таманд Драв, с местно име Корам, не зачете кралското нареждане и Курчук изпрати взвод чулдунски стрелци с лъкове да затворят храма и да арестуват свещениците. Таманд Драв събра в Палата на Ят-Зар всички свои хора, които в този момент се намираха в храма, и ги прехвърли в Първо ниво. Беше получил заповед — той погледна красноречиво Бранад Клав — да не използва енергооръжия и дори ултразвукови парализатори. И понеже засегнахме темата за опасността, ако местните селяндури видят прекалено много неща, петнайсетина от низшите свещеници, които е прехвърлил в Първо ниво, са хулгуни.

— Няма нищо страшно — ще минат през изтриване на паметта и присаждане на псевдоспомени — отвърна Въркън Вал. — Но би трябвало да му се разреши да иглира дузина чулдуни. Научете просяците в бъдеще да уважават Ят-Зар. А какво е станало с шестимата свещеници, които са се намирали извън храма в този момент? От тях само един не е бил параврем. Трябва да ги открием и да ги измъкнем от Зурб.

— Това ще ни поозори — отвърна Странор Слет. — И трябва да стане до утре преди залез-слънце. Всички са в подземния затвор на дворцовата цитадела и Курчук възнамерява да ги принесе в жертва на Муз-Азин утре вечер.

— Как го научихте? — попита Въркън Вал.

— О, имаме един човек в Зурб, който не е свързан с храма — отвърна Странор Слет. — Казва се Кранар Джърт, известен на местните като Кранджур. Има ковачница за мечове и е наел десетина местни калфи и чираци да подковават простите оръжия, които продава на пазара. Освен това внася висококласни остриета от стоманена сплав от Първо ниво, които могат да накълцат местните брони с ниско съдържание на въглерод като сирене. Монтира им тукашни ръкохватки и ги продава на придворните на невероятни цени. Той е Кралският ковач и разполага с цялата дворцова информация. Естествено беше сред първите, които се покръстиха в новата вяра на Муз-Азип. Има тайна стаичка под ковачницата с конвейер и радио.