Х. Пайпър - Смут в храма

— Знам, че се е развил от алтернативната правдоподобност на това, което наричаме Нило-месопотамска базисна група сектори — отвърна Въркън Вал. — В повечето Нило-месопотамски сектори, както и в секторите Македонска империя или Александрийско-романски, или Александрийско-пунически, или Индо-уралоалтайски е имало арийско нашествие в Източна Европа и Мала Азия преди около четири хиляди години. В този сектор предците на арийците са дошли петнайсетина столетия по-рано като неолитни диваци в ранните стадии на Шумерската и Египетската цивилизации, прекосявайки цяла Югоизточна Европа, Мала Азия и долината на Нил. Достигнали са културата на бронзовата епоха на разрушените от самите тях цивилизации, а по-късно постепенно и културата на желязната епоха. Преди около две хиляди години вече използвали закалена стомана и изграждали големи каменни градове, каквито издигат и в момента. Приблизително по същото време стигнали до стадий на културен застой. Но колкото до религиозните им вярвания, вие ги описахте съвсем точно. Едно божество бива почитано само доколкото хората го смятат за достатъчно могъщо да им помага и да ги закриля. Загубят ли подобна сигурност, се отричат от него и божеството на някой съседен народ заема мястото му. — Той се обърна към Бранад Клав. — Странор не ви ли докладва още в началото за този развой на ситуацията? Знам, че го е направил. Той спомена за доставки на зърно с конвейер, което са разпределяли в храма. Защо не сте докладвали за случая в Паравремевата полиция? Тя е тъкмо за това.

— Да, разбира се, но имах достатъчно доверие в Странор Слет, за да очаквам той сам да се справи със ситуацията. Не допусках, че ще се издъни…

— Вижте, аз не мога да командвам климата, дори енориашите ми да си мислят, че мога — защити се Странор Слет. — И не мога да превърна във военен гений тъпак като Курчук. Не мога също така да имунизирам всички зайци в този времепредел срещу туларемия, дори да очаквах избухването на туларемична епидемия, което не можех да предвидя, тъй като болестта е непозната в този сектор. Това е единственото й разпространение, откакто някой изобщо е чул за съществуването на Протоарийски времепредел.

— Можели сте да направите следното — намеси се Въркън Вал. — Когато този Курчук се е оттеглил от вярата, можехте да поведете към него процесия от свещеници-паравреми, въоръжени с енергийни оръжия, и да му припомните духовните му задължения, а ако той се противопоставеше, можехте да измъкнете иглера и да го облъчите с него, след което да изкрещите: „Ето наказанието на Ят-Зар над греховния крал!“ Хващам се на бас, че наследникът му доста би се замислил дали да премине към Муз-Азин, а и на останалите кралчета едва ли би минала подобна мисъл през главата.

— Тъкмо това исках да направя и аз! — възкликна Странор Слет. — Но кой ме спря? Давам ви възможност да познаете от първия път.

— Очевидно тук някой не си е свършил работата, но това не е бил Странор Слет — заключи Въркън Вал.

— Достатъчно! — извика Бранад Клав. — Никога не съм допускал офицер от Паравремевата полиция да ме критикува за действията ми в рамките на Паравремевия транспозиционен кодекс!

Седнал на ръба на бюрото на Странор Слет, Въркън Вал насочи цигарата си към Бранад Клав като бластер.

— Чуйте ме внимателно — започна той. — Има един-единствен неумолим закон по отношение на извънвременните операции. Тайната на паравремевото прехвърляне следва да се съхранява непокътната и са строго забранени всякакви дейности, които биха могли да я поставят под угроза. Ето защо не позволяваме прехвърлянето на каквито и да било обекти от извънтерестриален произход в който и да е времепредел, в който не съществува космически транспорт. Подобен обект би могъл да се консервира и когато местното население започне да изследва планетата, от която е пристигнал, ще възникнат опасни разсъждения и теории относно неговата поява на Тера толкова отдавна. Лично аз неотдавна бях буквално на косъм от смъртта поради неспазване на това правило. По същата причина не е разрешен износът на извънвремеви партньори на фабрични стоки, които значително са изпреварили технологиите на местната култура. Ето защо например е наложителна ръчната дообработка на всички тези колосални идоли на Ят-Зар — за да се скрият следите от машинната обработка. Някои от тези неща може би ще настъпят съвсем скоро, след няколко хиляди години, когато тези хора развият машинна цивилизация. Но що се отнася до облъчване на Курчук, тези хулгуни са пълни невежи. Изобщо няма да проумеят какво се е случило. Ще повярват, че именно Ят-Зар го е умъртвил на място, както се очаква от божествата на подобен културен стадий, а ако някой от тях въобще забележеше иглера, биха го помислили за някакъв свещен амулет.