Х. Пайпър: Смут в храма

— Как стана разгромяването? — попита Въркън Вал. — Някакви подозрения за предателство?

— Нищо категорично, освен това, че джумдуните, изглежда, бяха отлично информирани за плановете за нахлуването на Курчук. Не би могло да бъде по-зле. Вижте, тези хулгуни и най-вече хулгуните от Зурб са копиеносци. Сражават се в сравнително тънка редица с тежко въоръжена пехота отпред и лека пехота с копия отзад. Благородниците се сражават в леки колесници, обикновено в центъра на фронта, както беше и при битката за Джорм. Самият Курчук беше в центъра с чулдунските си стрелци, струпани около него. Джумдуните използват много кавалерия с дълги мечове и кавалерийски копия, както и големи колесници с двама копиеносци и кочияш. И вместо да ударят в центъра на Курчук, където бяха стрелците, удариха левия фланг и го обградиха, след което заобиколиха отзад и удариха десния фланг в тил. Всичко, което можеха да направят чулдунските стрелци, бе да стоят плътно около краля и да стрелят по всеки приближил се. Останаха почти сами и бяха разцепени на части. Битката свърши с отстъпление на Курчук, неговите благородници и стрелци, преследвани от джумдунската кавалерия, която ги посичаше и мушкаше, докато бягаха.

— Дали причината беше в предателството на Ладбург или в глупостта на Курчук, но и при двата случая беше естествено стрелците да се измъкнат, а хулгунските копиеносци да атакуват — продължи той. — Но я се опитай да кажеш нещо на тези твърдоглавци! Муз-Азин закрилял чулдуните, а Ят-Зар измамил хулгуните и точка. Поклонниците в храма в Зурб започнаха да намаляват, и то най-вече за сметка на роднините на онези, които не се върнаха от Джорм.

— Ако всичко бе свършило с това, пак нямаше да навреди на миннодобивната дейност и щеше да се размине. — Той въздъхна. — Но за капак на всичко зайците започнаха да измират. — Странор Слет извади от бюрото си пура, отхапа края и го изплю с раздразнение. — Туларемия, разбира се — добави той и докосна върха на пурата със запалката си. — Сега вече започнаха да се прехвърлят при Муз-Азин на тълпи, и то не само в Зурб, но във всичките Шест кралства. Трябваше да видите Залезното жертвоприношение тази вечер! Около двеста души, а обикновено бяха по две хиляди. По двама мъже вдигаха след служба кутията с даренията до вратата навремето — а събраните тази вечер пари едва напълниха единия ми джоб!

Тук върховният жрец употреби думи, които дори хулгуните биха сметнали за неподобаващи за духовно лице.

Въркън Вал кимна. Дори без набързо взетия хипномех за този сектор знаеше, че заекът е опитомен от протоарийските хулгуни и е тяхна основна месна храна. Имаше дори дребен внос на Първо ниво и във всички по-добри ресторанти в градове като Дергабар можеше да си поръчаш заек. Той спомена този факт.

— Това не е най-лошото — продължи Странор Слет. — Вижте, заекът е свещено животно. Не табу, а просто свещено животно. Те използват специално осветен нож — освещаването на ножовете за зайците винаги е представлявало сериозно приходно перо за храма — и трябва да изрекат специална молитва преди да го изядат. С всичко друго бихме могли да се справим, дори с битката при Джорм — Ят-Зар праща наказание заради греховно предателство, — но Ят-Зар никога не би пратил болест. Ят-Зар се отнася твърде добре към тях, за да го направи, а и подобно твърдение с нищо не би помогнало, такова е положението.

— Лично аз съм на мнение, че това положение е в резултат на твоята некомпетентност — започна Бранад Клав с раздразнение. — Ти си не само върховният жрец на този храм, но и утвърден религиозен глава на всички кралства Хулгун. Би следвало да държиш здраво хората, да не позволиш да се случи подобно нещо.

— Да държа здраво хората! — почти изрева Странор Слет и хвърли поглед към Въркън Вал. — Какво знаете вие за религията в този сектор? Мислите, че тези диваци измислили това шесторъко чудовище там горе, за да дадат израз на копнежа си по нещо възвишено или да означат духовността си, или пък като философски отговор на дилемата причина-следствие? Дори не са и чували за подобни неща. В този сектор божествата са израз на груб утилитаризъм. Доколкото полагат грижи за своите поклонници, им се принасят полагаемите се жертвоприношения. Престанат ли да го правят, ги смъкват от пиедестала. Откъде, мислите, се е пръкнала в главата на тези чулдуни, които обитават Кавказките планини, идеята за божество-крокодил? Откраднали са го от търговците от Омран чак от долината на Нил. По-рано са имали друго божество — нещо като козел, — което обаче позволило на неприятелите им да ги натупат в две-три битки, и било прогонено. Защо имената на всички божества в сектора са с тирета? Ами защото са смесица от няколко божества, събрани в една персонификация. Знаете ли нещичко за историята на този сектор? — запита той офицера от Паравремевата полиция.