Х. Пайпър: Смут в храма

— Тези кога пристигнаха? — запита той хората пред контролния пулт и кимна към новодошлите със зелените униформи.

— Преди десетина минути с пътническия конвейер — отвърна младата жена. — Дойде и шефът. Бранад Клав. И един паравремеви полицай. Във вашия офис са.

— Очаквах го — каза Странор Слет.

И зави наляво по коридора.

В офиса го очакваха двама мъже. Единият беше нисък и набит, с гневно, напрегнато лице — Бранад Клав, вицепрезидент на Корпорацията и завеждащ операциите. Другият бе висок и слаб, с красиво и съвсем безизразно лице. Беше в офицерска униформа на Паравремевата полиция със синия знак на наследствен благородник върху гърдите и сигма-лъчев иглер в кобура на колана.

— Отдавна ли ме чакате, господа? — запита Странор Слет. — Имах Залезно жертвоприношение в храма.

— Не, току-що влизаме — отвърна Бранад Клав. — Това е Въркън Вал, Маврад от Нерос, специален помощник на Главния Торта на Паравремевата полиция. Странор Слет, нашият агент-резидент.

Странор Слет и Въркън Вал докоснаха ръце.

— Слушал съм доста за вас, сър — каза Странор Слет. — Всички, които работят в паравремето, са чували, разбира се. Съжалявам, че възникна ситуация, която налага присъствието ви, но се радвам, че сте тук. Предполагам, знаете какъв е проблемът ни?

— В най-общи линии — отвърна Въркън Вал. — Главният Торта и Бранад Клав скицираха нещата, но ми се ще да добавите липсващите подробности.

— Разказах ви всичко — прекъсна го нетърпеливо Бранад Клав. — Всичко се свежда до това, че Странор изтърва този проклет местен крал Курчук от контрол. Ако аз… — Той внезапно спря, забелязал кобура под лявата мишница на Странор Слет. — С иглера ли беше горе в храма? — попита натъртено той.

— Дяволски си прав, че бях с него! — отвърна разпалено той. — И при първия случай, когато няма да мога да се въоръжа за самозащита в този времепредел, си подавам оставката. Нямам намерение да се забърквам в някаква каша като онези в Зурб.

— Това няма значение — намеси се Въркън Вал. — Разбира се, че Странор Слет има право да е въоръжен. Самият аз не бих си и помислил да ме хванат невъоръжен в този времепредел. Странор, предлагам да ми разкажете какво става тук от самото възникване на проблема.

— Всичко започна преди около пет години, когато Курчук, кралят на Зурб, се ожени за чулдунската принцеса Дарит от една страна оттатък Черно море и я направи своя кралица напук на цяла дузина дъщери на местни благородници, за които се бе женил преди това. След това докара един чулдунски писар, Ладбург, и го направи Надзирател на кралството — нещо като премиер-министър. Това предизвика много недоволства и в един момент имаше опасност да избухне революция, но той докара пет хиляди чулдунски наемници стрелци — тия хулгуни изобщо не владеят лъка — и недоволството изчезна в небитието заедно с повечето водачи на недоволните. Онова, което разбрах, е, че този Ладбург първо уредил сватбата. Изглежда, императорът на Чулдун възнамерява да завоюва кралствата Хулгун, като започне от Зурб.

— Та тези чулдуни до един почитат божеството Муз-Азин — продължи той. — Това е крокодил с крила на прилеп и с остриета на опашката. В сравнение с него Ят-Зар е направо красавец. Да не говорим за привичките му. Муз-Азин си пада по човешки жертвоприношения. Жертвата се завързва за глезените на триъгълна рамка и се шиба до смърт с камшици с метални шипове. Отвратително божество, но това въобще е отвратителен времепредел. Народът направо изпада в транс, наблюдавайки подобно жертвоприношение. Много по-разтърсващо шоу от нашите заешки убийства. Жертвите обикновено са престъпници или застаряващи непоправими роби, или пък военнопленници. Естествено, когато чулдуните започнаха да нахлуват в двореца, докараха и божеството-крокодил заедно с цяла тълпа свещеници, а крал Курчук им разреши да издигнат свой храм в двореца. Ние, разбира се, започнахме проповеди против това езическо идолопоклонничество в нашите храмове, но религиозният фанатизъм не е сред камарата от грехове в този сектор. Всяко божество е добро като всяко друго — струва ми се, теологичният термин е безпристрастност. Все пак до един момент нещата се развиваха сравнително спокойно, но преди две години ни се струпаха всички тези неприятности…

— Неприятности! — изръмжа Бранад Клав. — Това е дежурното извинение на всеки некадърник!

— Продължете, Странор. Какви неприятности? — попита Въркън Вал.

— Най-напред се случи сушаво лято и по-голямата част от зърнената реколта изгоря. Когато това отмина, заваляха проливни дъждове, имаше и градушки и наводнения, което доунищожи оцелялото от сушата. Когато потънаха малкото, което бе останало, стана ясно, че ще има глад, затова докарахме много зърно с конвейери и го разпределяхме от храмовете — естествено това беше чудотворният подарък на Ят-Зар. След това главният офис на Първо ниво се уплаши, че ще наводним този времепредел с необяснимо голямо количество зърно, което би могло да предизвика подозрения, и нареди спиране на оставките. Тогава Курчук, а мога да добавя, че кралство Зурб пострада най-силно от глада, заповяда мобилизация на армията и нахлу в Джумдун, южно от Карпатите, за да плячкоса зърно. Армията му претърпя поражение и само една четвърт от нея се завърна, без никакво зърно. Ако ме питате, тъкмо Ладбург скрои всичко да се случи точно така. Той посъветва Курчук да нахлуе, а вече споменах за подозренията си, че Хомброг, императорът на Чулдун, възнамерява да завземе кралствата Хулгун. Е, какво по-добро от това да бъде разбита предварително армията на Курчук?