Х. Пайпър - Смут в храма

Въркън Вал отвори вратата и пристъпи навън с изваден иглер. Палатът на Ят-Зар изглеждаше точно така, какъвто го бе видял на снимката в автоматичния разузнавателен конвейер. Останалите се скупчиха зад него. Един от обикновените свещеници свали митрата и синята брада, приближи до радиото и си постави слушалките. Въркън Вал и Таманд Драв включиха видеоекрана, на който се появи изображение на Светая светих.

Шестима мъже бяха насядали около банкетната маса на високопоставените свещеници и отпиваха от златни чаши със столчета. Петима бяха облечени в черни мантии със зелени маншети, характерни за жреците на Муз-Азин. Шестият беше офицер на чулдунските стрелци с позлатена ризница и шлем.

— Но това са храмовите свети потири! — извика възмутен Таманд Драв. След което се засмя иронично. — Започвам да гледам сериозно на тая работа. Време е да си взема дълъг отпуск. Светотатството обаче наистина ме вбеси!

— Да пипнем езичниците, докато съгрешават — обади се Въркън Вал. — Парализаторите ще свършат работа.

Той извади палката с луковичи накрайник и отключи вратата. Таманд Драв и един от свещениците на Зурб го последваха, а останалите се струпаха зад тях. Тримата минаха през воалите и се втурнаха в Светая светих. Въркън Вал насочи луковицата на своя парализатор към шестимата насядали около масата мъже и натисна бутона. И други парализатори влязоха в действие и шестимата изпаднаха в безсъзнание. Офицерът се търкулна от стола и ризницата му издрънча на пода. Двама свещеници се захлупиха върху масата. Останалите просто се отпуснаха върху облегалките, изпускайки чашите си.

— Дайте на всеки по още една доза за по-сигурно — нареди Въркън Вал на двама от своите. — Е, Таманд, има ли друг вход към централния храм, освен тази врата?

— Нагоре по тези стълби — посочи Таманд. — Има странична галерия. От нея можем да покрием цялото пространство.

— Вземи твоите хора и се качвайте. Аз ще вляза с няколко души през вратата. Там има двайсетина стрелци, но не бива да позволим на никой да пусне дори и една стрела, преди да ги свалим. Три минути достатъчни ли са?

— Предостатъчни. Нека са две — отвърна Таманд Драв.

Той тръгна със свещениците по стълбите и всички изчезнаха в галерията на храма. Въркън Вал изчака да мине една минута и придружен от Бранад Клав и още няколко паравремеви полицаи, мина под плинта и надникна във вътрешността на храма. Няколко стрелци със стоманени шлемове и плетени ризници без ръкави се бяха струпали около олтара и готвеха нещо в едно гърне. Повечето от останалите, явно стари войници, се бяха проснали в полудрямка на пода. Други петима-шестима бяха клекнали в кръг и играеха на някаква игра със зарове — друга почти универсална военна традиция.

Двете минути изминаха. Вал насочи парализатора към мъжете около олтара, натисна бутона, премествайки луковицата последователно към всеки, и те изпопадаха като цапардосани с тояга. В същото време Таманд Драв и неговият взвод зашеметиха комарджиите. Въркън Вал, Бранад Клав и останалите се погрижиха за задрямалите по пода. За по-малко от трийсет секунди чулдуните в храма бяха обездвижени до един.

— Добре, погрижете се никой да не дойде в съзнание преждевременно — нареди Въркън Вал. — Вземете оръжията им и проверете някой да не е скрил нож или нещо друго в себе си. Кой носи спринцовката и ампулите с упойка?

Оказа се, че са останали у някой, който сигурно все още чакаше на Първо ниво да бъде прехвърлен с конвейера. Въркън Вал изруга. Винаги се случваше нещо такова, когато в една операция участваха повече от половин дузина полицаи.

— Добре, някои да останат тук. Обикаляйте ги един по един и използвайте парализаторите и при най-малко потрепване на мускулче.

Парализаторите бяха чудесни, ефективни и хуманни оръжия, но на тях не можеше да се разчита. Една и съща доза можеше да стигне на един за цял час, но друг държеше само десетина-петнайсет минути.

— И внимавайте някой да не симулира.

Той се върна през вратата под плинта, огледа украсените дървени паравани и се запита колко ли време ще е нужно, за да домъкнат тук новия Ят-Зар от конвейера. Петимата свещеници и офицерът бяха все така в безсъзнание. Един от полицаите ги претърсваше.

— Вижте какви оръжия носят тези свещеници! — Той вдигна къс железен боздуган. — Закачат ги на коланите си. — Пусна боздугана на масата и започна да претърсва следващия жрец. — Охо! Я вижте!

И измъкна ръка изпод лявата страна на безчувствения мъж. Държеше сигма-лъчев иглер. Въркън Вал го огледа и навъсено кимна.