Х. Пайпър: Смут в храма

— Свалете оръжията, глупаци! — гръмна високоговорителят. — Свалете оръжията или ще ви умъртвя до един! Как дръзвате, окаяни нещастници, да вдигате лъкове срещу Мен?

В първия момент неколцина, а след миг и всички останали отпуснаха или захвърлиха оръжията и се заизмъкваха. Повечето от тези пред самия трон бяха изпопадали. Въркън Вал не отделяше очи от върховния жрец на Муз-Азин, който вдигна ръка и върху нагръдника на Ят-Зар проблесна светкавица и се изви струйка пушек. Боята, която покриваше никела, бе изгорена, но идолът остана невредим. Въркън Вал насочи иглера и облъчи Громдур. Мъжът в черната мантия рухна на земята и бластерът му издрънча върху каменната платформа.

— Това ли е твоят нещастен червей, Муз-Азин? — избоботи гласът. — Къде е сега твоят върховен жрец?

— Хорв, обърни Ят-Зар с лице към Муз-Азин — каза през рамо Въркън Вал и измъкна бластера с лявата си ръка.

Като повечето хора на Първо ниво, той си служеше еднакво добре с двете ръце, макар като всички паравреми инстинктивно да криеше това в извънвремето. Щом извисилият се идол бавно се килна, за да погледне надолу към противника си върху талигата, Въркън Вал насочи бластера и натисна.

От едната страна на идола-крокодил се появи микроскопично петънце и няколко неутрона от атомната структура на камъка, от който беше изваян, се отделиха, превръщайки се във водородни атоми. Целият идол проблесна с оглушителен тътен и изчезна. Ят-Зар се изкикоти злокобно, обърна се с гръб към талигата, която пращеше в пламъци, и отново се насочи към крал Курчук.

— Вдигнете ръце, всички до един! — изкрещя Въркън Вал на езика на Първо ниво и насочи късото дуло на бластера и двете дула на иглера към групичката около трона. — Елате напред, преди да съм ви взривил!

Ладбург вдигна ръце и пристъпи напред. Същото направиха и двама от жреците на Ят-Зар. Няколко паравремеви полицаи моментално ги сграбчиха и ги разоръжиха направо върху платформата. И тримата имаха сигма-лъчеви иглери, а Ладбург бе въоръжен и с бластер.

Крал Курчук стискаше ръчните облегалки на трона, обезумял от ужас. Беше едър плещест мъж с черна брада. При нормални обстоятелства би излъчвал внушителност с позлатената си броня и златната корона. Но сега лицето му бе посивяло и той нервно хапеше долната си устна. Останалите върху платформата изглеждаха още по-зле. Хулгунските благородници се бяха скупчили встрани, сякаш се опитваха да се разграничат едновременно и от краля, и от жреците на Муз-Азин, които се взираха като зашеметени в горящата талига, от която току-що се бе изпарил техният идол. А мъжете, които трябваше да извършат жертвоприносителните мъчения, бяха изпуснали камшиците си от ужас и ломотеха неразбрано.

Насочван от облечения в мантия Хорв, Ят-Зар се бе издигнал точно над трона и бавно се спускаше. Стиснал дръжките на трона си толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, Курчук гледаше вторачено масивния идол, който се спускаше към него. Успя да издържи до момента, в който идолът започна да притиска главата му. Тогава кралят се метна с крясък от трона и се изтърколи почти до ръба на платформата. Ят-Зар помръдна встрани, завъртя се леко и катурна трона, след което се спусна върху платформата. На Курчук, който се надигаше боязливо на ръце и колене, му се стори, че огромният идол го гледа с презрение.

— Къде са моите предани жреци, Курчук? — проехтя гласът на Странор Слет по скритото в ръкава му радио. — Да бъдат доведени пред мен живи и невредими или ще е по-добре никога да не си се раждал!

Шестимата жреци на Ят-Зар, изглежда, вече бяха доведени върху платформата от един от придворните на Курчук. Този благородник, чието име бе Йорзук, познаваше всяко чудо от първия миг и си вярваше, че е на страната на божеството с по-тежката артилерия. Още щом видя Ят-Зар да минава през вратата без видима подкрепа, избърза към затвора с половин дузина свои васали и нареди шестимата затворници да бъдат освободени. Сега не се отделяше от тях и ги убеждаваше, че винаги е бил верен слуга на Ят-Зар и е бил дълбоко опечален от вероотстъпничеството на своя суверен.

— Чуй думата ми, Курчук — продължи Странор Слет по високоговорителя в идола. — Ти извърши гнусен грях срещу мен и ако бях жестоко божество, съдбата ти щеше да е по-тежка от тази на всяко друго човешко същество. Но аз съм милостив бог и можеш да получиш опрощение по моя преценка. В продължение на трийсет дни няма да ядеш месо и да пиеш вино, нито ще се обличаш в злато и хубави одежди, и всеки ден ще идваш в моя храм и ща молиш за опрощение. А на трийсет и първия ден ще се отправиш бос и облечен в дрехи на роб към моя храм в планините над Йолдав и там аз ще ти даря прошка, след като направиш жертвоприношение за мен. Аз, Ят-Зар, казах!