Калман Папай - Отново и отново

— Да приемем, че е така, както казвате — прекъсна го Ведреш, — но какво се е случило по-нататък, когато са попаднали на Земята? Защо не сме открили следите им? Какво е станало с тях? Та нали една такава напреднала цивилизована раса е могла да завладее Земята и тогава ние, хората… — запъна се и не беше в състояние да завърши изречението си.

— Искате да кажете — продължи вместо него Мира Форст, — че ние, днешните живи хора, може би сме техни потомци, нали?

— Звучи прекалено смело, за да мога да го изрека — призна Ведреш.

— Аз мисля обаче, че трябва да отхвърлим това предположение — обади се Мортимър. — Според сегашното становище на антропологията едва ли може да се приеме такава версия. Друго обяснение трябва да търсим.

— Много съм мислил върху това — каза Форст, — но напълно задоволително обяснение не намерих. Според мене, общо взето, се е случило следното: след като са програмирали машините си така, че когато премине опасността, посоката на информацията да се обърне автоматично и по този начин да стане възможно завръщането им на тази планета, групата на избраните е била трансформирана на Земята. И тъй като преди всичко са се стараели да спасяват живите, бежанците практически е трябвало без всякакви съоръжения да продължат живота си на Земята.

Въпреки че ние познаваме цветната телевизия и принципа на ракетата, ако сега ви помоля да ми построите едното или другото, мисля, че нито един от вас не би се наел. А на всичкото отгоре, ако би трябвало от нищото да ги създадем, без оръдия на труда! Вероятно в такова положение са били жителите на този свят, които на Земята е трябвало, така да се каже, всичко да започнат отначало.

Те, разбира се, са се надявали, че рано или късно ще могат да се върнат в своя свят. Но това не е станало. Изглежда, планетата много дълго е била необитаема. И ако един цивилизован човек то оставят на диво място, няма голям шанс да оцелее. Това обяснява защо не са се превърнали в доминиращ фактор на Земята и едновременно можем да дадем отговор на въпроса защо ние сме тук сега. Защото най-после дойде онова време светът им отново да стане обитаем и започна обратната трансформация.

— Но те са вече безследно изчезнали — каза Ведреш.

— Наистина са изчезнали, но не безследно. По-малки техни групи вероятно са влезли във връзка с извънредно примитивните в сравнение с тях хора от тогавашния свят. Вероятно са знаели да правят няколко такива „чудеса“, които после са ги издигнали между привилегированите в някогашното месопотамско общество. Те са били малко, за да променят хода на историята и е трябвало да се нагодят, за да не загинат. И за да подкрепя с нещо разказа си, отново се позовавам на приликата между писмеността на месопотамците и чуждоземците. Както се знае, в тези общества писмеността винаги е била достояние на привилегированите и грижливо е била пазена в тайна. Мисля, че е достатъчно убедително доказателство.

Но това не е единствената следа, по която можем да тръгнем. Да предположим, че двама чуждоземци са влезли във връзка с някой от нашите примитивни предци. Да допуснем, че някак си са се разбрали, та нали са били извънредно интелигентни, и са разказвали за своя свят, където са живели безгрижно, защото машините са им осигурявали най-приятни условия за живот. Какво е могъл да разбере от това нашият прадядо преди повече от хиляда години?

— Очевидно нищо, което е било свързано с техниката им — каза Мортимър.

— И явно нищо от онова, което е свързано с културата им — добави Ведреш.

— Но разбрал, че тези хора — каза Форст, — що се отнася до ежедневието им, са се наслаждавали на райски живот. Разбирате ли? Райски живот. И така земните хора са разбрали вероятно, че тези същества са по-умни от тях. Че са хора, които са вкусили от плода на познанието. Които са знаели прекалено много и това не се е харесало на бог, който ги е прогонил от рая. Моля, можела се провери в библията. Ето историята на Адам и Ева.

А чуждоземните са чакали да се върнат в своя свят. Но това не е могло да стане и с поколенията споменът е избледнявал. Имало е такива, които са се нагодили, а други вероятно са загинали. Може би е било така, може би — не. Но във всеки случай посоката на трансформация вече се обърна, на Мира и бяха необходими пет години, за да може да смени отново посоката й — утре вече можем да се завърнем у дома, имате късмет.

Седяха там на тревата пред сградата на центъра. Ведреш гледаше дърветата, зеленото небе, парка, зад който някъде далече се скриваше градът.