Едит Парджетър - Вълче биле

— Има още нещо, което можете да сторите. То евентуално би доказало онова, за което аз мога само да настоявам. Както ви казах, момчето твърди, че е хвърлило в реката една инкрустирана дървена кутийка — Кадфел я описа с най-големи подробности. — Ако може да се намери, в немалка степен ще бъде подкрепена неговата версия, в която аз простодушно вярвам. За съжаление не ми е възможно да изляза и да се свържа с рибарите и лодкарите от Севърн и да ги помоля да се оглеждат за такава дреболия по брега на местата, където водата обикновено изхвърля разни неща. Но вие можете да го сторите, Хю. Можете да го разгласите в Шрусбъри и по реката. Струва си да се опита.

— Ще го направя непременно — съгласи се с готовност Берингар. — Има един човек, чиято зловеща задача е, щом някоя бедна душа попадне в Севърн, да прецени точно на кое място тялото ще бъде изхвърлено на брега. Нямам представа, дали дребните предмети следват същия път, но той не може да не знае. Ще му наредя да се заеме с това дирене. А сега, ако сме си казали всичко, най-добре да отидем да видим онзи ваш хлапак двойник. Късметлия е той, че го познавате, иначе едва ли щяха да му повярват, ако самият той им беше казал, че не е момчето, което търсят. Наистина ли толкова си приличат?

— Обичайна прилика между роднини, ако ги познаваш или ги видиш един до друг. Но когато са поотделно, човек може да се обърка, особено ако наистина не ги познава добре. А вашите хора са преследвали ездача на един определен кон. Елате да го видите!

Той все още изпитваше съмнения, когато двамата се отправиха към килията. Едуай напрегнато очакваше да разбере какво ще прави с него представителят на властта. И въпреки това не се страхуваше, че може да му се случи нещо лошо. Хю можеше да мисли различни неща за вината или невинността на Едуин, но не залагаше много на безрезервната вярност на Едуай към неговия роднина.

— Ела насам, Едуай, излез на дневна светлина — нареди Берингар, като държеше вратата на килията широко отворена. — Ела да те разгледам! Следващия път, когато се размените, искам да знам със сигурност кой от двамата ми е в ръцете — и когато Едуай послушно се изправи и предпазливо пристъпи напред, след като хвърли напрегнат поглед встрани, за да се увери, че брат Кадфел е там, Берингар го хвана за брадичката, повдигна без грубост лицето му и го огледа внимателно. Тази сутрин синините вече бяха морави, но лешниковите очи искряха. — Вече не мога да не те позная — каза Хю. — И така, млади господине, ти ни струваше доста време и усилия, но аз предлагам да не пилеем още повече, за да ти смъкваме кожата от бой. Ще те попитам само веднъж: къде е Едуин Гърни?

Начинът, по който бе зададен въпросът, и изражението на смуглото лице загатваха за всякакви възможности, ако не последваше отговор. Въпреки благия тон всичко можеше да се очаква. Едуай навлажни пресъхнали устни и каза с най-хрисимия и почтителен глас, който Кадфел бе чувал от него:

— Ваша светлост, Едуин е мой роднина и приятел, и ако исках да издам къде е, нямаше да изтърпя всичко това само за да може той да се скрие. Разберете ме, не мога и няма да го предам.

Берингар погледна брат Кадфел и запази сериозно изражение, ако не се смятаха искрите в очите му.

— Добре, Едуай, честно казано, не очаквах да ми кажеш друго. Не е прегрешение да отстояваш верността си. Но искам да бъдеш на място, където лесно мога да те намеря, ако ми потрябваш, а и да бъда сигурен, че няма да хукнеш като пощурял пак да спасяваш някого.

Едуай си представи някакви килии в крепостта на Шрусбъри и придоби стоическо изражение, за да посрещне най-лошото.

— Дай ми дума, че няма да напускаш къщата на баща си и работилницата — каза Берингар, — докато не ти върна свободата! Защо да те храним на обществени разноски през коледните празници, след като ти си човек, който държи на думата си. Даваш ли я?

— О, разчитайте на честната ми дума! — възкликна Едуай, слисан и в същото време целият сияещ. — Няма да мърдам от двора, докато не ми разрешите. И благодаря!

— Добре! Вярвам на думата ти, както и ти можеш да вярваш на моята. Задачата ми, Едуай, не е на всяка цена да осъдя твоя вуйчо или безразборно някой друг за убийстбо, а да открия кой е истинският извършител на престъплението. И ще го направя! Тръгвай, лично ще те отведа в дома ти. Няма да е излишно да си поговоря малко с родителите ти.

Тръгнаха преди голямата литургия в десет — Берингар с Едуай на седлото зад него. Оказа се, че кокалестият петнист жребец може да носи товар, два пъти по-тежък от скромното тегло на господаря си. Отзад в редица по двама следваха тежковъоръжените конници. Само веднъж, по средата на литургията, когато мислите му трябваше да бъдат заети с по-възвишени неща, Кадфел се сети с раздразнение за още две отстъпки, които можеше да постигне, ако бе помислил навреме. Мартин Белкот сега беше без кон, манастирът искаше да се отърве от Руфъс, а Рихилдис сигурно щеше да се зарадва, ако животното отиде при зет й и тя престане да се чувства задължена на манастира за мястото в обора и зобта. Берингар вероятно би оценил хумора, ако повереше коня на дърводелеца с обяснението, че освобождава манастира от едно бреме. Но второто бе по-важно. Предния ден възнамеряваше да търси стъкленицата от отровата по брега на яза, а наместо това се озова затворен между стените на манастира. Защо когато помоли Берингар да каже на рибарите да гледат за мощехранителницата от крушово дърво, не го накара да проследи и тази тънка, но важна нишка на разследването? Ядосан на себе си, той даже се сопна на брат Марк, когато всеотдайният младеж го попита за тазсутрешните събития. Въпреки това след вечеря Марк невъзмутимо го последва в убежището му в градината.