Емил Манов: Галактическа балада

Преди това ние се бяхме въртели известно време около двата естествени спътника на Ергон — Селена 1 и Селена 2. Селена 1 беше дребничка луна, на която нямаше де да се стъпи, пък и бе твърде близо до Ергон. Освен това, тя се оказа куха отвътре и предизвика неприятни асоциации, свързани с главите — на ергонците.

Затова пък Селена 2 със своя екзотичен изглед ни възнагради в излишък. Това беше една много красива пустиня, изпъстрена с червени, сини, бели, жълти и пр. скали, добре напечени от двете Оранжеви звезди, докато останалото пространство представляваше добре напечена пясъчна равнина. Селена 2 нямаше атмосфера, но по повърхността й пъплеха голям брой ергонци и това много ме учуди.

— Какво дишат тези същества, Юй Оа?

— Нищо — каза Юй Оа. — Те са свикнали да не дишат.

Той прибави, че тази луна се обитава предимно от интелохахохи, и аз престанах да се учудвам.

Те бяха няколко хиляди — всички пострадали от тежки девиации, — пръснати по сферовидния спътник като мравки по футболна топка. Тук нямаше селища, нямаше кафяви ивици, нямаше пътеки на Йау. Тук те бяха свободни да се движат, дето им хрумне, и да правят, каквото си щат. Те се пържеха върху пясъците под безпощадните оранжеви лъчи и за пръв път използуваха знанията и дарбите си за нещо наистина полезно; физиците копаеха пещери, за да се скрият на сянка; химиците разлагаха някои минерали с надеждата да получат малко вода; биолозите търсеха хранителни бактерии и се опитваха да ги размножат; психолозите тананикаха весели мотиви за насърчение на останалите и т.н. Само скрипторите, звукторите и рисувачите седяха бездейни и безполезни: те седяха на куп, тясно притиснати един в друг, и не се караха за нищо — едно рядко зрелище, което трудно може да се наблюдава във Вселената.

Щом забелязаха нашия дисколет, който обикаляше Селена 2 на малка височина, нещастните заточеници прекъснаха работата си. Те размахаха ръце и почнаха да се молят да ги вземем със себе си.

— Не — каза сурово Ртъслри.

— Да вземем поне един-двама — помолих аз.

— Не, Луи. С всички свои действия, с целия си живот те са се стремили към такава участ. Техният гений е носил гибел на Ергон. Даже Голямата Електронна Прашка, която ги е запратила тук, и нея сами са изобретили… Запомних един стих от вашата песен, Луи: в нас е нашето спасение. Те никога не са стигали до тая мисъл. И няма да стигнат… Не, Луи.

И той яростно чукна по клавишите на пулта за управление. Дисколетът ни бързо се отдалечи от Селена 2. Запътихме се да търсим планетата Ни Хил…

Но Ни Хил не се появяваше. Каквито и осморки да правехме около двете звезди, както и да шарехме в пространството, като се отдалечавахме или се приближавахме към тях, не можахме да открием нито следа от друга планета, освен Ергон. Най-сетне Ртъслри ни събра около себе си, изгледа ни и запита:

— Е?

Ние се спогледахме. Лала Ки каза:

— Боя се, Ртъслри, че напразно търсим.

— Какво ще кажете вие, Юй Оа?

Юй Оа се бе замислил дълбоко, но все пак чу въпроса.

— Аз подозирах това — каза той тихо.

Мадам Оа кимна и подпря глава с двете си ръце.

— Вие, Луи Гиле? — обърна се към мен Ртъслри.

Бях много разстроен, за да произнеса и една дума. Толкова време загубихме да се въртим напразно из тия пространства.

— Луи — каза ласкаво Ртъслри, — вие бяхте много наблюдателен, когато пред видеоекрана на Фелисите открихте, че бойните доспехи на нихилианите и ергонците се различават само по цвета си. Вие даже споменахте, че лицата на нихилианите били направени сякаш от амбалажна хартия.

— Аз се пошегувах тогава, Ртъслри…

— … без да подозирате колко сте прав. Те наистина бяха от амбалажна хартия.

Сега пък се шегуваше Ртъслри. Или не? Мадам Оа вдигна глава и ни изгледа с печални очи:

— Или Ни Хил наистина е невидима, или моят прадядо Уия О е бил прав. Ние с Юй винаги сме се съмнявали в съществуването на Ни Хил. Но ние се самопринуждавахме да вярваме, че тя съществува. Инак всичко се обезсмисляше. Ние бяхме малодушни… — Тя погледна мъжа си и въздъхна. — Надявахме се, както мнозина, че една война ще донесе поражение на Ергон. Че едно чуждо владичество, брутално и неприкрито от нищо, ще пробуди мозъците…

— Вие споменахте нещо за вашия прадядо — каза Лала Ки.

— Да, моят прадядо Уия О е бил велик астроном. Но като мнозина учени — наивен ергонец… Половин век след откриването на Ни Хил, той забелязал някои явления, които го накарали да се усъмни. Като изхождал от данните на откривателите, той изчислил отново вероятната орбита на Ни Хил около двете Оранжеви и констатирал, че при тези данни Ни Хил на всяка пета обиколка би трябвало да се сблъсква с Ергон… Отначало той предположил, че е допуснал грешка или че са допуснали грешка откривателите. Дълги години се трудил над тоя проблем, докато стигнал до заключението, че не само Ни Хил не съществува, но и никаква друга планета, освен Ергон, няма в нашия звезден куп. Значи Ергон нямало от какво да се страхува, Ергон можел да живее в мир и спокойствие… Безмерно щастлив, той побързал да направи своето ново откритие достояние на Доорството. И на следващия ден…