Димитър Мантов - Хайдушка кръв

Нещо познато се носи из въздуха. До немай къде познат тръпчив дъх…

На малката поляна, до сами рекичката, се издига дим.

Ракиджийски казан. Но защо не се чуват гласове на хора?

Край тези ракиджийски казани колибарите прекарват шумно и весело като на воденица. Издраво пият. По някога някой по-стар не издържа и докато го разберат — той обърнал петалата край казана, с кратунката в ръка. Той се обръща наляво и надясно, занича към гората и пак никого не вижда. А казанът си дими съвсем сам. И ракията си чучурка тихо в подложения калайдисан медник.

За едното ухо от дръжката на медника е закачена мъничка кратунка. Съвсем мъничка. С нея да си гребнеш от пресната ракия и да опиташ. Не че са свидливи колибарите, а заради друго — с малка кратунка се пие по-сладко. Първата глътка парва войводата по гърлото и той отгатва: Още тече първакът, силен е пущината! Ох, гори, гори! Гледай ги тия колибари. Сложили торбичка с ябълкови листа, да тече ракията през тях и да става жълта, като че е отлежала три години в черничево буре. Тъй ще разправят после на пазаря в Трявна: „Я гледай какъв цвят, тригодишна е ракията“. Наздраве стопани! и пак надигна кратунката. Никакви ви няма, неизвестни мои братя колибари. Не ви знам черни ли сте, бели ли сте, ама пия за ваше здраве. Бъдете здрави и добри! Винаги бъдете добри. Помнете, че дедите ни са дошли тук за да запазят българския си корен. И за това… Не позволявайте на лукавия да ви сложи на челото своя знак. Невясто, ей, невясто моя, тука съм! Ела, ела и ти! Не се плаши, гълъбице моя, не се страхувай от моите братя колибари. Хубава ракия са сварили. Ела, пийни и ти. Пийни, де! Щом мъжът ти разрешава… Щом ти казвам — пий! Пий, не се мръщи. Когато си с мене, нищо лошо не може да ти се случи. Не мисли за раната ми. Нищо ми няма. Имам сили да прехвърля три балкана, като те нося на ръце. Такова нещо е жената. Понякога дава сили повече и от най-лютия първак. Друг път силицата ти взема… Това и в писанието е казано, не си ли чувала? Чакай да пийна още и ще чуеш проповед каквато още никой не е произнасял в Тревненската църква… От къде ли да започна, а? Хм… Хм… Може и от цар Дарии… Цар Дарий даде голяма гощавка на своите поданици, на домашните си и на всички велможи от Мидия и Персия. И на всички сатрапи, военоначалници началници на подвластните му страни от Индия до Етиопия — в 127 сатрапии. Ядоха, пиха, наситиха се и се разотидоха. А цар Дарий отиде в ложницата си. В това време трима младежи телопазители, които пазеха тялото царево, си казаха един другиму: Неща всеки от нас изрече една дума за това, кое е най-силно от всичко. Чиято дума излезе по-умна от другите нему цар Дарий ще даде голема награда и големи дарове…Всеки написа думата си и я запечата. Итримата сложиха написаното под възглавието на цар Дарий, казвайки като стане царят, ще му подадат това писано и за когото признае царят и тримата велможи персийски, че думата му е много умна, нему ще се даде преднина. Единият написа: най-силно е виното. Вторият написа: най-силен е царят. Третият написа: по-силни са жените, ала над всичко одържа победа истината. И ето, когато царят стана, подадоха му това писано и той го прочете. И проводи да повикат всички персийски и мидийски велможи, всички сатрапи, военачалници и съветници, седна в съвещателната палата и прочетоха пред него писаното. И каза: повикайте тези младежи, нека те обяснят думите си. Повикаха ги и влязоха. Начена първият, който каза за силата на виното, и говори тъй: о, мъже, колко е силно виното! То довежда в помрачение ума на всички, които го пият. То прави еднакъв ума на цар и сиромах, на роб и свободен, на беден и богат. И превръща всякой ум на радост и веселие, та човек забравя и скръб, и дълг: всички сърца то прави богати, тъй че никой не мисли ни за цар, ни за сатрап, а всеки говори за своите достойнства и способности, защото кой не обича да говори за себе си? Когато се напият, хората забравят приязън към приятели и братя и веднага вадят нож, а щом изтрезнеят, не помнят какво са вършили. О, мъже, не е ли от всичко най-силно виното? И като каза това, младежът млъкна. Започна да говори вторият, който бе казал за силата на царя: о, мъже, не са ли силни човеците, които владеят земята и морето, и всичко, що е в тях? Но царят ги надминава, владее над тях и им заповядва, и те му се покоряват във всичко, което им заповяда. Ако каже да се опълчат един против друг — те изпълняват. Ако ги изпрати срещу неприятели — те отиват и събарят планини, стени и кули. И убиват, и биват убивани, ала не пристъпват царската дума. Ако пък победят, донасят на царя всичко, що са опленили. И ония, които не ходят на война, а работят земята, като съберат зърното, носят на царя данък, подканяйки се един друг. Царят е само един и ако каже да се убива — убиват, каже ли да се прости — прощават, каже ли да се гради — градят, каже ли да се отсече — отсичат, каже ли да се насади — насаждат. И целият народ, и войската нему се покоряват. Освен това той седи на трапезата, яде, пие и спи, а те пазят наоколо му. О, мъже, не е ли от всичко най-силен царят, когато му се покоряват? — И млъкна. Третият пък, който бе казал за жените и за истината — той беше Зоровавел, — заговори: О, мъже, велик е царят, велики са и мнозина човеци, и мощно е виното. Но кой господарува над тях и ги владее? Нали жените? Жени са родили и царя, и целия народ, който владее земята и морето, от тях са родени и от тях са откърмени ония, които садят лозя, от които се прави виното; те правят дрехи за човеците и доставят украшения за тях и човеците не могат без жени. Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драгоценности и след това зърнат жена добролична и хубава, оставят всичко и се спускат към нея и я гледат с отворени уста и всички се прилепят към нея повече, отколкото към златото и среброто и към всякаква драгоценост. Човек оставя баща си, който го е създал, и земята си и се прилепя към жена си, при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си. От това се вижда, че жени владеят над нас. Не предприемаме ли тежки работи, не се ли трудим и мъчим, не пренасяме ли и не даваме ли всичко за жените? Вземе човек меча си и отива по пътищата да граби и краде; готов е да плува по море и по реки, лъв среща и в тъма се скита. Но открадне ли, отвлече ли, ограби ли нещо, занася го на любезната. И човек обича жена си, нежели баща и майка. Мнозина са полудявали поради жени и са ставали роби чрез тях. Мнозина са загинали и пропаднали и съгрешили чрез жени … Нима сега не ще ми повярвате? Аз видях царя … как се казваше той? … Царят н Апамина, дъщеря на славния Вартака, царева наложница, да седи на царя отдясно. Тя снимаше короната от главата на царя и си я налагаше, а с лявата ръка удряше царя по бузата. И при все това царят я гледаше с отворени уста — ако тя му се усмихне, усмихва се и той, ако пък му се поразсърди, той я милва, за да се сдобри с нея. О, мъже, как да не са силни жените, които постигат всичко това? Цар Дарий и велможите се спогледаха един друг и момъкът начена да говори за истината: о, мъже, не са ли силни жените? Голяма е земята и високо е небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небесния кръг и пак се връща на мястото си. Но истината е по-велика от всичко. Цялата земя призовава истината, и небето я благославя, и всичко се стряска и трепери пред нея дори когато я потъпкват. Истината за всякое нещо — за хората и за делата им — пребъдва и остава силна винаги, нека е след век, но остава! Тя е и сила, и царство, и власт, и вечност През всички векове. За всеки човек, за всяко племе нека всеки ден да бъде казана истината.