Димитър Мантов - Хайдушка кръв

А старецът-игумен продължава да го разпитва.

Не, не го разпитва. Само му задава въпроси и не дочаква отговорите. Навярно е глух. Добре е, господи, че е глух, та не иска да му се отговаря. Игуменът си мисли, че послушникът отвръща така, както са го учили …

… както бяха учили даскал Тодора в Килифаревския манастир, когато бе решил да се покалугери. Два месеца го учиха — молитви, думите, които трябваше да бъдат казани при … как беше? Пострижение…, сиреч Малая схима.

Ето и поученията — игуменът го поучаваше:

— Ако, прочее, желаеш да бъдеш монах, преди всичко чисти себе си от всякаква сквернота на плътта и духа, имай смиреномъдрие, остави дързостта на житейския повик…

Ще я оставя! Ще оставя вече тая дързост, честний отче! Какво ми донесе тя? Само мъки. Не, отче, излъгах те. Тази дързост ме направи от даскал — хайдутин, а от хайдутин — войвода. Тя ме научи да играя хайдушко хоро. Чувал ли си за хайдушкото хоро? Когато хайдутите играят, цялата земя трепери — тежко-тежко, стъпка в стъпка, и като извикат „иху!“ — листи падат от дърветата, птичи гнезда се пропукват. Виж, за птичите гнезда може да е грехота, но какво да се прави, когато за хайдушката сила няма прегради …

Поучение:

— … не се отчайвай при изкушенията, сине!

Не се отчайвам.

Много са ме изкушавали. Седях си в църковната килия, кротко учех дечицата по псалтира и часослова, подострях им, както бе ме учил поп Маню, пачите пера, а вън чаршията шумеше, гласовете на жените ме мамеха да изляза и да погледам какъв народ минава… Най-много съблазни имаше по време на събора — от Архангеловден до Заговезни.

(… пак ще разгърнем книжката с избеляла корица за най-старата тревненска църква:

„Черквата «Свети Архангел», малка, едва побираща 400–500 богомолци, е трябвало да обслужва едно балканско население от 15–20 хиляди души. Многобройни свещеници е трябвало да обхождат разпръснатите по на 15–20 километра колиби, да извършват религиозни треби. В дни на светли празници като Великден, Коледа, както и на храма на черквата «Св. Архангел» и др. Трявна е наподобявал библейски Йерусалим със своя храм. Гъмжило народ се е стичал в Трявна. Особено тържествено се празнували Пасхата Христова — Възкресение, и Архангеловден. От сряда на страстната седмица, а даже и от Връбница в Трявна ще слязат кервани коне и кола, носещи колибарски семейства с провизии за 5-10-дневно пребиваване в Трявна. Тия семейства ще се настанят в близки приятелски или родствени тревненски къщи. В празнично облекло, с жизнерадостни д весели лица, с накити и доволство, тая маса богомолци са се трупали да заемат място в храма божи, да слушат четенето на евангелието, да гледат службата в «Св. Архангел», водена от 15–20 свещеници, между които някои беловласи старци. Едва ли една десета от богомолците ще имат възможност да влязат в храма божий, девет десети ще бъдат вън от зидовете на храма, изложени на дъжд, сняг, вятър, но сияещи от блаженство и доволство. Не по-малко славно се е празнувал и патронният, храмов празник 8 ноември. Тогава се е започвал и тревненският събор, останал по традиция от незапомнени времена. Църквата «Св. Архангел», макар и с многобройни свещеници, едва ли е могла да извършва в известни дни религиозни треби за един празничен ден. Поп Йовчо разказвал, че в един зимен неделен ден, преди месни заговезни, са били венчани седемдесет сватби от свободните 5–7 свещеници в черквата, а последните сватби са били привечер едва довършени…“)

… Цяла седмица продължава тревненският събор, отче, ти сигур знаеш това. Идва много свят. И не само от нашите колиби, ами от Габровските, Дряновските и Килифарските колиби. И много отвъдненци идват. Отвъд в Трявна викаме на земята отвъд Балкана, защото нам, на тревненци, тя пада отвъд планината. Казваме им още и романци, а земята Романия, тъй е останало от старо време… Та на тоя събор цяла Трявна ехти от свирните на гъдулки, гайди и кавали. И от песни, защото са гласовити нашите тревненци, като викнат, сторва ти се, че цялата планина огласят. А хората се люлеят от сутрин до вечер. Голямо изкушение е, отче игумене; да гледаш как се вие моминско хоро. Ситно тропат тънконогите тревненки, нашироко се развива „колибарското хоро“, че има в Трявна две хора — „селско“, сиреч тревненско, и колибарско. И на двете хора едни игри се играят, и право да ти кажа, отче игумене, май че колибарките по-хубаво играят, по им са кръшни телата, макар че лицата им са по-загорели. И колибарските момци са по-добри играчи, даже някой от тях ги викат за хоро-води на „селското“ хоро… Какво да ти разправям за играта, ти си бил млад, и ти си тропал разни хора — „на едната страна“, „на двете страни“ … Има една игра, „искийската“, виж, нея всеки не може да я играе, трудна е за игране … Как да не прегреши човек и да не попрекали в виенето по време на тревненския събор? А пийнеш ли, изкушенията сами идват при тебе, иска ти се от всичко да опиташ, и най-вече от забранения плод. Понякога, като прежумиш, си готов и нахапана ябълка да опиташ… Тя не е за разправяне, отче игумене, ами по-добре продължавай да ме поучаваш, все може да има някаква полза от това. Пък и да няма полза, поне вреда няма да има. Хубаво хоратиш, отче, много хубаво хоратиш…