Димитър Мантов - Хайдушка кръв

… Я си погледни, сине, ръцете. Твоите ръце бяха държали само орловото перо, а се научиха ятаган да въртят по-добре от мене. Тъй е. Та като си даскал, да не си кадъна да си боядисваш пръстите с гевезена къна Помня как се уплаши, когато те накарах като млад хайдутин да одереш живо яре. Ама се зае. Да не станеш за смях пред момчетата …

Цяла нощ дядо Кутю Байрактар мяташе глава по влажния под. И се съвзе едва на сутринта, когато сам бюлюкбашията Назър ага влезе в подземието и изрева:

— Чик дишерй! Чабук! 12 12 (тур.) Излез навън! Бързо!

Беше горещо, но Юмер бей трябваше да облече кюрка, подарен му от самия султан. Полите на кюрка бяха дълги кажи-речи цял човешки ръст: отзад щяха да вървят двама слуги и да ги носят. Ръкавите стигаха до земята, а за ръцете имаше прорези.

Конните стражари — сувариите — разгониха хората по пътя от конака чак до Дар агач, изтикаха ги в дюкяните на оживените чаршии, като размахваха камшици във въздуха.

Юмер бей тръгна пеша из своя град. Четири месеца живееше тук, а все беше минавал през чаршиите на кон. Пеша е друго, очите гледат не отгоре, а отдолу нагоре и виждаш повече.

(… за това, как Царев град Търнов бил превърнат в касаба, на много места може да се прочете … Най-напред турците се настанили на Царевец, преустроили двореца и останалите сгради по свой вкус, с харемлъци и селямлъци възникнала турска махала: повече от двеста къщи.

Втора махала турците изградили по източните склонове на Света гора.

На площада Каябаш се издигала Сарашката джамия, там била покритата чаршия, където в тесните дюкянчета турци-сарачи изработвали конски такъми — седла, юлари, колани, капистри, а освен това силяхи и кобурлуци — от най-обикновените до скъпите, украсени със сърма и клаподан. Чехларите били също там, с различните си видове чехли, терлици и ботуши. Българин не можел да стане сарач или чехлар, затова цялата чаршия била турска.

Затова пък българите се ширели по останалите чаршии — в многобройните дюкяни и по ханищата, които били използувани и като занаятчийски работилници, и като търговски складове. Прочути били със сръчността и с хубавата си работа търновските абаджии, терзии, казанджии, бояджии, мутафчии, куюмджии …

Най-много складове, ханища и богати български къщи имало в Болярската махала, която започвала на запад от Царевец.

Най-големите български махали обаче били във Вароша и Кошарската, под Картал баир. В тази част на града имало три врати, непрекъснато охранявани от заптиета — откъм запад Горните и Долните порти и от север Дервентската порта.

Откъм Арбанаси се влизало в града през Асеновата махала — между Царевец и Трапезица — и се минавало през Владишкия мост, които свързвал двете части на махалата.

Турският мост се издигал от другата страна на Сечената скала.

Колкото и да е наедрявал градът от непрестанния приток на българи, колкото и нови къщи да изграждали тревненските и дряновските дюлгери, Ичмахалеси с големите бейски къщи-конаци, с хубавата чаршия на площада Ръстата, с хамамите и чешмите, по онова време оставала най-представителната част на Търнова.

И все пак истинската гордост на касабата били дюкянджиите-еснафлии…

Ето, тия дюкянджии щяха да удвоят и утроят имота на Юмер бей. И то без много-много да вдига шум. В Стамбул един негов приятел, като научи, че го пращат аянин, му рече: блазе ти Юмер, само с два куршума ще спечелиш цял товар злато. Как с два куршума — не разбра отначало Юмер бей. Ей тъй — обясни му приятелят, едно от ония стамбулски бейзадета, които живеят само с продаване на иширети. Пращаш един чаушин да закачи рано сутринта на вратата на някой дюкянджия два куршума. Като дойде дюкян-сайбията и види куршумите, трябва веднага да дойде в конака с толкова грошове, колкото отначало определиш за откуп. Нищо няма да разгласяваш открито. Чаушинът, като окачи куршумите, да рече само на оня, който пръв се появи по чаршията: ей, гяур, кажи на тогова да донесе на бея петстотин гроша, толкова струват куршумите, иначе беят ще помисли, че той иска да ги вземе без пари… Разбра ли, Юмер? Само че трябва да избереш много умен чаушин, като започне дюкяните от единия край на чаршията, та до другия, да не пропусне някой! Всеки ден — по един дюкян.

Юмер бей вървеше покрай дюкяните и дори не се опитваше да ги брои — къде ще преброиш толкова много дюкяни с прозорци, здраво заплетени от дебели железа и с тежки дъбови кепенци. Премяташе само през ума си чаршиите — две … четири… шест! За всеки ден от годината ще има по един дюкян. Така си правеше сметката Юмер бей, като минаваше покрай дюкяни, в които се криеха уплашени български еснафлии.