Димитър Мантов - Хайдушка кръв

После извади големи похлупци, но не ги разтвори, само ги постави пред себе си.

Пак надигна павурчето, дълго и злобно пи с примрежени очи. След това се огледа диво, като че очакваше всеки миг някой да се метне на гърба му и да го хване за шията. Ала наоколо никой и не поглеждаше към него и той успокоен въздъхна, отпусна глава, подпря брадата си с калаеното павурче. Какъвто беше космат — цяло руно носеше на главата си, под омазнения овчи калпак — с рунтави черни мустаци, небръснат от седмица, веднага личеше, че е поленец.

(… за балканджиите и по-точно за тревненци в ръкописната тревненска история е споменато, че мъжете си бръснали главите околовръст, върхът оставяли небръснат и косите растели до раменете, без да ги плетат, само ги разчесвали. На перчема винаги имало забоден крив костен гребен, с който разчесвали косите си, щом си сваляли калпаците.)

И дрехите му бяха поленскй — дънести потури и антерия. Нищо във вида му не подсказваше, че вече трета година диша планински въздух, като че нито за един ден не беше напускал прашното село в равнината, където живееше семейството му — жена и четири деца, все момчета. Той беше кехая на Мурад бей, който владееше три полски села в Търновския санджак и притежаваше големи стада овце. Както повечето спахии и Мурад бей си направи къшла в планината, в Тревненския-Балкан, където имаше добра паша за овцете. За овчари пращаше свои аргати от селата, които се сменяха всяка есен, а кехая 11 11 кехая — дума с няколко значения: началник на служба, надзирател, пазач, глашатай; в случая главен овчар. беше все Вълю, спечелил доверието на бея отдавна — като буен селски момък бе спасил живота на своя господар от двама турци-разбойници.

Калаеното павурче беше правено от търновски майстор — цялото ошарено с черти и резки и с по едно-птиче от двете плоски страни. Ала зъбите на кехаята бяха очертали още един, неравен наниз от чертички по горната страна.

Дълбоко бе вбивал зъби в павурчето преди Гергьовден, когато реши да предаде дружината на даскал Тодор войвода. Реши се не изведнъж, дни наред решаваше, но си стоеше в къшлата, докато в един миг — беше пресушил две павурчета ракия — чу звън на злато: едри златни капки падаха край него, той не виждаше нищо, но чуваше как златото играе наоколо. Също както казваха иманярите — „имането се е разиграло“, само че те виждаха някакви пламъци и по тях откриваха къде има закопано имане. А Вълю кехая не виждаше никакъв пламък. Златото звънеше в ушите му, златните капки започнаха да падат някъде дълбоко в него, в набъбналата му от ракията глава. И тогава наедря мисълта, че само няколко думи да каже — и от кехая на Мурад бей, от вардач и слуга ще стане кашлъ сайбия, сам на себе си господар ще бъде …

Още същата нощ той напусна къшлата, но не тръгна нито към Трявна, ни към Дряново, защото там бяХа чисти български села, само с по един субаша — турчин й заптиета — българи; отиде в Килифарево, където имаше доста турци, и на мюдюрина каза, че може да предаде цялата хайдушка дружина. Каза, а на себе си рече, така, в мислите си: да вземе да избяга в гората, при хайдутите, да стане сам хайдутин, да си омие ръцете с турска кръв и никога вече да не си спомня, че е искал да предава хайдути. Но вече бе произнесъл съдбовните думи.

Не се отметна. По тайни пътеки преведе потераджиите на бюлюкбашията Назър ага. И когато видя как един след друг погиват хайдутите, усети, че ръцете му дирят ятаган — да започне и той да сече, да реже и той хайдушки глави, та да заличи и сетнята следа от своето издайничество. Ала Назър ага му беше казал да не се показва, за да не обърка работата, тогава Вълю кехая се сети, че може и турците да излъже — самият т о й ще спаси войводата, ще го укрие в старата каменна колиба и след седмица-две ще го предаде, за да вземе още една награда.

Тъй реши и тъй постъпи.

Назър ага му даде кесията злато, щом видя насъбраните на поляната хайдути. А килифарският мюдюрин едва ли знаеше нещо за него — нали му каза, че е овчар от едно дряновско село. И Назър ага не го познаваше.

От цялата дружина турците заловиха жив само Кутю Байрактар. Хванаха го, защото един гръмна покрай очите му и го заслепи — тогава се нахвърлиха върху му четирима-петима сеймени. За това, че Кутю Байрактар ще бъде обесен утре в Търново, теляли разгласиха из целия санджак. И Вълю кехая научи.

Тъкмо сега бе време да се яви пред самия турчин-войвода и да му каже: „Хванали сте байрактаря, а войводата мога да ви предам аз!“