Джудит Макнот - Нещо прекрасно

— Джордан…

— Направи го! — извика той и Тони бавно се подчини. Когато сакото падна на пода, Хоук посочи с пистолета си към един от столовете. — Седни. И ако мръднеш, ще те убия.

— Ти си луд! — прошепна Антъни. — Трябва да си. Джордан, за Бога, кажи ми какво, по дяволите, става.

— Млъквай! — сопна се той и обърна глава, чул стъпки. Гневът му се насочи към момичето, от което бе обсебен повече от година. Тази лъжкиня, която го бе накарала да повярва, че го обича. Малката кучка, която бе лежала в обятията му и охотно му бе отдала тялото си. Красивото, смеещо се, незабравимо босоного момиче, което го бе накарало да вярва, че раят е река с одеяло за пикник на брега. И сега, помисли си с гняв, който едва сдържаше, тя щеше да падне в клопката.

Вратата се открехна бавно. Александра надникна вътре и очите й се разшириха, щом видя насочения към нея пистолет.

— Не се срамувай — прошепна Джордан. — Влез. Чакахме те.

Тя въздъхна, отвори вратата, вгледа се в падналия бандит и се затича, когато Хоук се изправи. По лицето й се стичаха сълзи. Тя го прегърна, забравила за пистолета в ръката си.

— Знаех си, че е той… Знаех си! Аз…

Тя изохка изненадано, когато Джордан я сграбчи за косата и я дръпна силно назад. Лицето му бе на милиметри от нейното, когато извика:

— Разбира се, че си го познала, ти, отвратителна кучко! — и я събори на пода.

Алекс го гледаше уплашено, не разбираше какво става.

— Страх ли те е, скъпа моя? — попита херцогът. — И трябва. Там, където отиваш, няма прозорци, няма прекрасни рокли, няма мъже — с изключение на пазачите, които ще се възползват от деликатното ти тяло, докато измършавее, и после ще загубят интерес. Да се надяваме, че ще задържи интереса им по-дълго, отколкото държа моя — добави грубо. — Не бъди толкова изненадана — рече. — Спях с теб, за да продължиш да си мислиш, че не подозирам нищо, а не защото те желаех. — Беше готов да я убие заради предателството й.

— Джордан, защо правиш това? — изплака Александра и после се отдръпна ужасено, щом забеляза гнева му, когато го нарече по име.

— Искам отговори, не въпроси — нахвърли се той. Прецени, че може да минат още десет минути, докато Фокс осъзнае, че е изчезнал и го потърси, затова отново се облегна на масата и се обърна към Тони: — Докато чакаме — подкани го, като насочи пистолета си към него, — защо не ми разясниш някои подробности. Какво друго сте отровили в къщата ми.

Очите на Тони се отместиха от пистолета в ръката на Джордан към лицето му.

— Ти си луд, Джордан.

— Бих те убил с удоволствие — каза той и повдигна пистолета, сякаш се канеше да го направи.

— Чакай! — извика леля му, хвърляйки поглед към вратата, и започна да говори: — Не наранявай Тони! Т-той не може да ти отговори, з-защото не знае нищо за отровата.

— И предполагам, че съпругата ми също не знае нищо, така ли? — отвърна саркастично херцогът. — Нали, мила? — попита той, а дулото на пистолета се насочи към Александра.

Алекс се изправи на крака, стискайки пистолета в гънките на роклята си.

— Мислиш, че сме се опитвали да те отровим? — попита тя, гледайки го, сякаш я бе сритал в корема.

— Знам го — поправи я той, наслаждавайки се на мъката, която зърна в очите й.

— Всъщност… — просъска Бърти Таунсенд от прага на вратата; беше насочил пистолет в главата на Джордан — грешиш. Както истеричната ми майка беше на път да си признае, аз скроих плана как да се отървем от теб. Тони няма кураж да извърши убийство. И тъй като в семейството аз разполагам с ум, ако не с крака, аз се занимавах с планирането и подробностите. Изглеждаш изненадан, братовчеде. Както всеки друг ти си предположил, че един сакат не е голяма заплаха, нали? Хвърли пистолета си, Джордан. Така или иначе ще те убия, но ако не го направиш, ще убия първо прекрасната ти съпруга, а ти ще гледаш.

Тялото му се напрегна като пружина, Джордан хвърли пистолета си и бавно се изправи на крака, но Александра ненадейно се плъзна пред него.

— Дръпни се! — тихо и остро рече той, но тя го хвана ужасено и в същото време напъха пистолета в ръката му.

— Ще трябва да убиеш и мен, Бърти — каза меко Тони, изправи се и тръгна към него.

— Предполагам — съгласи се брат му. — Всъщност щях да го направя.

— Бърти! — проплака майка му. — Не! Това не беше в плана…

Погледът на Александра се насочи към мъжа на пода, който се опитваше да достигне сакото на Тони. В същото време друг мъж се показа на прага и бавно насочи пистолет.

— Джордан! — извика тя и се хвърли пред него точно когато два пистолета изгърмяха.