Джудит Макнот - Нещо прекрасно

Красивата блондинка се повдигна на лакът и придърпа чаршафа върху гърдите си. Тя се загледа в осемнайсетгодишния младеж, който стоеше до прозореца в спалнята си и гледаше към поляната, на която подготвяха празненството по случай рождения ден на майка му.

— Какво толкова има? Кое е по-интересно от мен? — попита го лейди Кетрин Хериштън, стана и тръгна към него.

Джордан Адисън Матю Таунсенд, бъдещият херцог на Хоторн, като че ли не я чу, зареял поглед в ширналите се земи на разкошното имение, което щеше да му принадлежи след смъртта на баща му. Докато наблюдаваше суматохата, царяща долу, той забеляза как майка му изскочи замаяна от храстите. Тя припряно оправи корсажа на роклята си и се опита да подреди тежката си тъмна коса. След миг от храстите се появи и лорд Херинггън, който завързваше вратовръзката си. Двамата се хванаха под ръка и бързо се изгубиха от погледа на Джордан.

Цинично изражение помрачи красивото лице на младия херцог, докато наблюдаваше как майка му и новият й любовник се разхождат. Само след минута от храстите в градината се появиха и баща му и новата му метреса лейди Малборн.

— Очевидно майка ми си има нов любовник — саркастично отбеляза Джордан.

— Наистина ли? И кой е той? — полюбопитства лейди Херингтън, надзъртайки през прозореца.

— Съпругът ги. — Той се обърна към прелестната руса жена и се загледа в красивото й лице. След като тя дори не се изненада, иронично попита: — Знаела си за тях и това е породило внезапния ти интерес към моето ложе, нали?

Тя нервно кимна, притеснена от стоманеносивите му очи.

— Хрумна ми, че… — несигурно рече и погали мускулестите му гърди, — че ще е хубаво, ако и ние… м-м-м… се съберем. Но интересът ми към теб не е внезапен, Джордан. Желая те отдавна. Сега, когато майка ти и съпругът ми са заедно, не виждам причина да не взема онова, което желая. Какво толкова? — Той не отвърна и Кетрин внимателно се вгледа в лицето му. — Шокиран ли си?

— Не. Знам за похожденията на майка си от осемгодишен и не мисля, че има жена, която да ме шокира с поведението си. Ако нещо ме изненадва, то е, че не си организирала шестимата да се съберем в храсталака за малка „семейна“ сбирка — отвърна.

Лейди Херингтън като че ли се задави от смях или от възмущение:

— Сега ти ме шокира.

Джордан повдигна брадичката й и се вгледа в лицето й. Погледът му бе мъдър, неподхождащ на възрастта му.

— Не знам защо, но това ми се струва невъзможно.

Засрамена, жената отдръпна ръка от гърдите му и уви чаршафа по-стегнато около тялото си.

— Джордан, наистина не разбирам защо ме гледаш, сякаш не заслужавам дори презрението ти — обидено рече. — Не си женен и затова не разбираш колко ужасно скучен живот водим всички ние, семейните. Без някой и друг флирт, който да разнообрази ежедневието, всички ще се побъркаме.

Доловил отчаянието в гласа й, младежът се усмихна иронично и изражението му се смекчи.

— Горката Кетрин — сухо рече и погали лицето й, — каква ужасна участ е отредила съдбата на жените. От деня, в който се появявате на бял свят, получавате всичко, което пожелаете, и няма за какво да се трудите и да се борите, а дори ида имаше, никога нямаше да ви позволят да го направите. Не ви позволяваме да учите, спортът също ви е забранен, така че не можете да упражнявате ума или тялото си. Дори чест си нямате. Честта на мъжа е негова, докато не направи нещо ужасно, та да я загуби. А вие губите честта си с първия мъж, който ви има. Колко е несправедлив животът към вас! Не е чудно, че сте толкова отегчени, аморални и разпътни.

Кетрин се поколеба, поразена от думите му, несигурна дали й се подиграва, или говори сериозно. Сетне сви рамене:

— Прав си.

Той я изгледа е любопитство.

— Не ти ли е хрумвало да промениш това?

— Не — безцеремонно заяви тя.

— Възхищавам се на честността ти. Рядка добродетел за твоя пол.

Въпреки че бе едва осемнайсетгодишен, силата, с която Джордан привличаше жените, вече бе станала пикантна клюка в обществото. Докато се взираше в студените му сиви очи, жената почувства почти магическо привличане към него. Мъдростта и опитността му наред със суровата му красота и неизчерпаемата му енергия привличаха нежния пол като магнит. Той разбираше жените, разбираше нея, приемаше я такава, каквато бе, и въпреки че очевидно не й се възхищаваше, прощаваше всичките й недостатъци и слабости.

— Ще дойдеш ли в леглото?