Джудит Макнот - Нещо прекрасно

— Това с предизвикателство за въображението, Филбърт, наистина! — каза Александра на стария лакей, който влезе в спалнята й с наръч дърва в ръце.

Филбърт примигна към седемнайсетгодишната си господарка, която се бе изтегнала по корем на леглото, облегнала брадичка на юмручетата си. Беше облечена както обичайно — с тесни кафяви бричове и избеляла риза.

— Направо е стряскащо изрече възмутено момичето.

— Кое, госпожице Александра? — попита старецът.

— Тук пише — информира го Алекс, сочейки вестника с дата 2 април 1813 година, — че „лейди Уедърфорд-Хийт е дала прием за осемстотин души, последван от вечеря с четирийсет и пет блюда.“ Четирийсет и пет! Можеш ли да си представиш подобна екстравагантност? И още — добави девойката, разсеяно отмятайки къдриците от челото си, — следват безкрайни описания на гостите и одеждите им. Само чуй, Сара — рече тя и вдигна поглед към Сара Уидърс, която заситни в стаята й с куп изпрани кърпи в ръце.

До смъртта на баща й преди три години Сара бе начело на домакинството, но след финансовия крах на семейството тя бе освободена заедно с останалите слуги — с изключение на Филбърт и Пенроуз, които бяха прекалено стари и не можеха да си намерят нова работа. Сега Сара идваше веднъж месечно заедно с едно селско момиче, за да помогне с прането и по-тежката домакинска работа.

С подигравателен тон Алекс зачете:

— „Госпожица Емили Уелфорд бе придружена от графа на Марчам. Копринената рокля с цвят на слонова кост на госпожицата бе украсена с перли и диаманти.“ Смеейки се от сърце, Александра затвори вестника и попита Сара: — Можеш ли да си представиш, че хората четат този боклук? Защо му е на някого да знае каква рокля е носила някоя си или че херцогът на Делтон се е върнал от Шотландия?

Сара Уидърс повдигна недоволно вежди и се вгледа в облеклото на момичето.

— Има млади госпожици, които обичат да изглеждат добре — изтъкна деликатно тя.

Александра прие спокойно добронамерената й забележка.

— Ще е нужно повече от малко пудра и парче червен сатен, за да се превърна в дама.

Мечтата на Алекс да се превърне от гъсеница в красива пеперуда не се бе сбъднала. Тя имаше къса и къдрава тъмнокестенява коса, упорита малка брадичка, чипо носле и слабо като на момче тяло. Всъщност единственото забележително нещо бяха големите й очи е цвят на аквамарин, озаряващи загорялото й от слънцето лице. Тя вече не се притесняваше за външния си вид, тъй като имаше много по-големи грижи.

Преди три години след смъртта на дядо й внезапно почина и баща й. Оттогава Александра се бе превърнала в главата на семейството. На крехките й плещи бе паднало бремето да издържа двамата остарели слуги, да поддържа някак семейния бюджет, да осигурява насъщния и да се справя с пристъпите на майка си.

Обикновено момиче, отгледано по обикновен начин, никога не би се справило с предизвикателството, ала в способностите и във външността на Александра нямаше нищо обикновено. От малка се бе научила да лови риба и да ловува, за да се хареса на баща си и да му прави компания, когато излиза за дивеч. Сега тя използваше наученото, за да храни семейството си.

Трополенето на дървата, хвърлени вдървената кутия в стаята й, прогони всички мисли за бални рокли, обсипани с диаманти. Треперейки от студ, Алекс обви ръце около себе си.

— Не ги хаби напразно, Филбърт — предупреди тя, когато старецът коленичи пред гаснещия огън. — Тук не е много студено. Така е по-здравословно. Освен това след малко отивам на партито на брата на Мери-Елън и няма смисъл да хабим дървата.

— Сара — внезапно рече момичето. В гърдите на Алекс отново се надигна същото чувство на очакване, каквото бе имала през последните три години. — Някога случвало ли ти се с да почувстваш, че ще ти се случи нещо?

Сара чевръсто затвори чекмеджетата на бюрото и се запъти към гардероба.

— Разбира се.

— Сбъдна ли се?

— Да.

— Наистина ли? Какво стана?

— Коминът падна точно както предупреждавах баща ти, че ще стане, ако не го поправи.

Александра се засмя и поклати глава:

— Не, не това имах предвид. След смъртта на дядо това чувство ме връхлита от време на време. Ала през последната седмица е много силно. Сякаш стоя пред някаква бездна и чакам нещо да се случи.

Озадачена от особеното й настроение, Сара се вгледа в девойката.

— Какво мислиш, че ще се случи?

Алекс замаяно потрепери.

— Нещо прекрасно.

Тя понечи да добави нещо, когато женски писък, идващ от стаята на чичо Монти, прониза тишината. Последва блъскане на врата и тропот от стъпки. Александра скочи веднага, което й бе много по-присъщо от замечтания унес, който я бе обзел преди мигове. В този миг в стаята влетя Мери, младото момиче от селото, което помагаше на Сара в прането и чистеното.