Джудит Макнот - Нещо прекрасно

— Към главата ви е насочен пистолет, милорд, и още един към съпругата ви. Кажете ли и дума, партньорът ми ще й пръсне главицата. Тръгнете навътре в гората.

Джордан се напрегна и бавно отпусна халбата с бира. Изпита облекчение от този глас. Бе готов за тази среща с неизвестния враг — даже бе нетърпелив. Не повярва, че Александра е в опасност. Това бе лъжа, за да го принудят да се подчини.

Навлезе в гората и видя смъртоносния проблясък на пистолета.

— Къде оливаме? — попита.

— В една къщурка наблизо. Сега минете пред мен.

Тялото му се бе напрегнало като пружина. Направи още една крачка по пътеката, като стискаше тежката халба с бира.

— Какво да правя с това? — попита, обърна се леко и протегна ръка.

Престъпникът погледна към ръката му. Това беше достатъчно за Джордан. Плисна бирата в очите на бандита, после замахна с тежката халба и удари главореза с такава сила, че той падна на колене. Джордан взе пистолета му, сграбчи го и го изправи на крака.

— Тръгвай, кучи син такъв! Ще направим разходката, която искаше.

Бандитът залитна леко и Джордан нетърпеливо го бутна. После бръкна в джоба си, търсейки малкия пистолет, който носеше със себе си откакто се бе върнал в Англия. Осъзнавайки, че сигурно е паднал, когато се наведе над мръсника, той хвана по-здраво оръжието на бандита и последва пленника си по пътеката.

След пет минути видя старата колиба на дърваря.

— Колко души има вътре? — настоя Джордан.

— Няма никого — изръмжа главорезът, но ахна, когато усети дулото на пистолета да се опира в тила му. — Един-двама. Не знам — поправи се бързо.

Гласът на Джордан бе студен като смъртта:

— Когато стигнем до вратата, им кажи, че си ме хванал, и да запалят лампата. Ако кажеш нещо друго, аз ще ти пръсна главицата. — Като потвърждение на думите си притисна дулото на пистолета в тила на бандита.

— Добре! — изохка той и се препъна по стъпалата. — Хванах го! — извика, след което ритна вратата. Тя се отвори. — Запалете проклетата лампа, тъмно е като в рог — добави послушно, застанал на прага.

От колибата се дочуха звуци, към фенера се наведе една сянка и проблесна светлина. Джордан удари пленника си и го повали на пода, после протегна ръка към хората, наведени над просветващия фенер.

Щом видя лицето насреща, Джордан изпита такава болка, че едва не падна на колене.

— Джордан! — извика леля му. Погледът й се стрелна към другия ъгъл на стаята, той бързо клекна и стреля. От гърдите на другия наемник бликна кръв.

Джордан го погледна само колкото да се увери, че е мъртъв, после се обърна към жената, която бе обичал повече от майка си. И почувства… нищо. В сърцето му се настаняваше студена празнота и заглушаваше всички чувства, които бе изпитвал.

— Защо? — попита.

Тихият му и учтив глас толкова изплаши леля му, че тя заекна:

— И-искаш да кажеш з-защо се опитваме да те у-убием? Думата „ние“ го накара рязко да вдигне глава. Отивайки бързо към мъртвия наемник в ъгъла, той взе заредения му пистолет и хвърли този, който вече бе използвал. Със зареден пистолет, насочен към жената, която бе обожавал, отвори вратата към една стая. Бе празна, но леля му все още мислеше, че ще го убият. Още повече, че тя ясно бе казала „ние“.

И после се сети кого очакваше тя. Братовчед му и жена му със сигурност трябваше да дойдат, за да се уверят, че този път наистина е мъртъв.

Когато се върна в главната стая, той студено изрече:

— Тъй като очевидно очакваш подкрепления, защо и двамата да не седнем да ги дочакаме заедно.

Съмнение и паника проблеснаха в очите й и тя бавно седна на грубия дървен стол до масата. Джордан изчака тя да седне и се облегна на масата с лице към затворената врата.

— Така — подкани я с копринен глас той, — защо не ми отговориш на някои въпроси кратко и ясно. В нощта, когато бях издебнат близо до Моршам, не е било случайност, нали?

— Аз… аз не знам за какво говориш.

Джордан погледна към убиеца, който лежеше в безсъзнание и който го бе нападнал преди години, а после се обърна към леля си. Насочи пистолета си към ужасената жена и настоя:

— Истината, мадам.

— Не, не бе случайност! — проплака тя, а очите й бяха вперени в пистолета.

Джордан го отмести и рече:

— Продължавай.

— Н-нито беше и пленничеството ти, но то не беше в плана, трябваше да умреш. Само че ти си… ти си… толкова труден за убиване! — добави обвинително тя. — Винаги си имал дяволски късмет. Ти — с парите си и титлите си, и здравите си и силни крака, докато бедният Бърти е сакат, а милият ми Тони на практика е бедняк!