Джудит Макнот - Нещо прекрасно

— Добре! — съгласи се Джон Камдън и започна да окуражава костенурката си да си покаже главата.

Джордан ги наблюдаваше, а изражението му бе строго, после се обърна и се запъти към една маса, където няколко от прислужниците в кухнята му сервираха халби бира.

— Какво, по дяволите, е прихванало твоя знатен братовчед? — обърна се Роди Карстеърс към Тони. — Когато се фехтувахте, имах чувството, че се опитва да те нарани. Възможно ли е все още да ревнува, че почти не се ожени за съпругата му?

Тони сви рамене:

— Какво те кара да мислиш, че Хоук въобще е ревнувал?

— Скъпо момче, не забравяй, че бях на бала на Линдуърди, когато той се втурна като отмъстителен ангел и заповяда на Алекс да се прибира вкъщи.

— Заради скандалния залог, който ти си я накарал да направи — уточни Антъни и отново насочи вниманието си към костенурката.

Джордан си взе още една халба бира от масата, облегна се на едно дърво и замислено се загледа в Александра, която очевидно го търсеше. Той знаеше, че тя го бе наблюдавала цяла вечер. Както и Тони. И двамата бяха със същото нервно изражение, сякаш очакваха да се забавлява на празненството си.

Погледът му се върна на Александра и той видя как тя се засмя на нещо, което баба му бе казала. Почти чуваше смеха й и дори в настъпващия мрак можеше да види блясъка в очите й, когато се смееше. Неговата съпруга. Неговата убийца.

— Не мога да повярвам — прошепна яростно той. Младата жена, която бе организирала тържеството, не бе способна да планира убийството му. Жената, която го бе прегръщала нощем и го бе дразнила, докато ловяха риба, и срамежливо му бе подарила часовника на дядо си, със сигурност не се опитваше да го убие.

— Ваша светлост? — възпря го острият глас на Фокс, когато той се запъти към състезанието по стрелба, което бе станало смехотворно, понеже повечето от състезателите бяха доста пияни и не виждаха мишената. — Настоявам веднага да си тръгнете — прошепна следователят.

— Не бъдете глупак — отвърна Джордан остро, напълно изгубил търпение от теориите на Фокс. — Съдържанието на бележката на братовчед ми е очевидно — заедно са планирали това празненство за мен и най-вероятно затова са се срещали тайно два пъти.

— Нямам време да споря с вас за това — ядосано каза Фокс. — След няколко минути ще се стъмни, а хората ми не са сови. Не могат да виждат в тъмното. Изпратил съм ги да заемат позиции по пътя към дома ви.

— Тъй като вече не можем да се приберем, докато е светло, не разбирам защо да не остана още малко.

— Не мога да бъда отговорен за това, което ще се случи, ако не си тръгнете веднага — предупреди го Фокс, преди да се обърне и да се отдалечи.

— Можеш ли да повярваш, че тези възрастни мъже в действителност окуражават костенурките? — засмя се Мелъни, докато гледаше Тони и съпруга си. — Ще се наложи да отида при тях и да им припомня за приличието, което хора в тяхното положение трябва да проявяват — рече и слезе от платформата. — Всъщност искам да отида, за да видя кой ще победи — призна си тя.

Алекс кимна разсеяно, оглеждайки веселите лица на работниците, а погледът й се спря на едно познато лице, което никак не бе весело. Изведнъж си спомни нощта, в която срещна Джордан — благоуханна нощ като тази — когато двама главорези бяха взели Хоук на прицел.

— Бабо — каза тя, обръщайки се към старата херцогиня. — Кой е ниският мъж, ей там, с черната риза — онзи с червената кърпичка около врата.

Старицата погледна и сви рамене.

— Нямам представа кой е — заяви. — Днес видях повече работници, отколкото съм виждала за трийсетте години живот в Хоторн. Не че не смятам — добави неохотно — празненството за добра идея, скъпа моя. Напоследък нещата в Англия се промениха и въпреки че съжалявам за нуждата да поощряваме тези, които ни служат, мисля, че един собственик на земя трябва да е в добри отношения с работниците си. Носят се слухове, че исканията им стават все повече, а те самите — все по-нахални…

Александра отново се замисли за нощта, когато Джордан бе нападнат. Огледа се нервно за мъжа с черната риза, но той сякаш се бе изпарил. След няколко минути започна да търси хората, които обичаше, за да се увери, че са в безопасност. Огледа се за Тони, но не успя да го открие, после притеснено потърси Джордан и го видя да стои до дърветата. Беше се облегнал на едно дърво, пиеше бира и наблюдаваше празненството.

Той забеляза, че го гледа, и й кимна. Сладката и неуверена усмивка, която се появи на устните й, го изпълни с болка и разкаяние. Вдигна чаша в мълчалив, язвителен тост и замръзна, щом чу смътно познат глас.