Джудит Макнот - Ад и рай

— И без съмнение възнамерява да ни го каже, ако се върнем.

Мъжът се колебаеше, задълбочено обмисляше как по-меко да им съобщи, че Иън няма никакво намерение да казва каквото и да било, и ако жените не се върнат, ще вечеря със собственоръчно приготвена вечеря и ще си легне с натежала съвест и натежал стомах.

— Защо не го оставим сам да си каже? — взе да извърта той.

Лусинда тръгна към пътеката, като нареди:

— Донеси куфарите. Да вървим, Елизабет.

По обратния път Елизабет предвкусваше извинението, но същевременно едва сдържаше желанието си да хукне накъдето й видят очите. Огънят бе запален и тя с огромно облекчение видя, че негостоприемният им домакин не е в стаята.

Появи се след няколко минути, беше съблякъл жакета си и носеше наръч дърва, които изтърси до огнището. После се обърна към Елизабет, която много внимателно го наблюдаваше с равнодушен израз.

— Изглежда е станала грешка — обясни той.

— Искате да кажете, че сте изпратили писмото, но сте забравили.

— Изпратено ви е погрешно. Бях поканил друг човек. За съжаление писмото, предназначено за него, е било изпратено до вашия чичо.

Преди час Елизабет не вярваше, че би могла да се почувства по-унизена. Но сега разбра, че й се отнема дори правото на справедливо възмущение, тъй като осъзна факта, че е нежелана гостенка на човек, когото вбеси не веднъж, а два пъти.

— Как дойдохте дотук? Не чух коне, а с карета тази ужасна стръмнина не може да се изкачи.

— С превозно средство на колела — уклончиво отговори тя с думите на Лусинда, — което си замина по пътя.

Много добре забеляза как очите му ядно се присвиха, когато схвана, че ако сам не ги върне в странноприемницата, ще трябва да съжителства с тях няколко дни. Елизабет се ужаси, че сълзите, които напираха в очите й, ще бликнат, и се престори, че оглежда тавана, стълбището, обстановката. През мъглата от сълзи за пръв път забеляза, че къщата изглежда запусната, като че ли поне година тук никой не е идвал.

Лусинда също се оглеждаше и дойде до същото заключение.

Джейк, предчувствайки, че възрастната жена ще каже нещо пренебрежително за дома на Иън, се втурна още по-жизнерадостно и доста недодялано да спасява положението.

— Ето ни вече тук — бодро заяви той, потри ръцете си и ги протегна към огъня. — Всичко се уреди и както му е редът, нека се запознаем! А после — вечеря.

Той погледна към Иън, като очакваше, че той ще ги представи, но видя само едно неохотно кимване към красивата руса девойка.

— Елизабет Камерън — Джейк Уайли.

— Как сте, господин Уайли — каза Елизабет.

— Казвайте ми Джейк — весело отговори той и се обърна към навъсената компаньонка. — А вие сте…

Като предчувстваше, че Лусинда ще разкъса Иън за безцеремонното му поведение, Елизабет припряно обясни:

— Това е моята компаньонка — госпожица Трокмортън-Джоунс.

— Леле, боже, две имена! Хубаво, но не е нужно да спазваме чак толкова официалности, след като ще бъдем заедно поне няколко дни! Казвайте ми Джейк. А аз как да ви наричам?

— Госпожица Трокмортън-Джоунс — осведоми го тя и сведе клюноподобния си нос.

— Ами, хубаво — съгласи се той и хвърли умоляващ поглед към Иън, който, изглежда, се забавляваше с усилията му да разведри атмосферата. Съвсем объркан, Джейк прокара ръка през разрошената си коса и още една фалшива усмивка цъфна на лицето му. Притеснено размаха ръце към безредието наоколо.

— Да знаехме, че ще имаме толкоз знатна компания, щяхме, щяхме…

— Да избършете праха от столовете ли? — язвително го подсети Лусинда. — Или щяхте да почистите пода!

— Лусинда — отчаяно прошепна Елизабет, — те не са знаели, че ще пристигнем.

— Нито един уважаващ себе си човек не би останал тук дори за една нощ — направо отговори тя, а момичето наблюдаваше с боязън и възхищение как вдъхващата страхопочитание жена се нахвърли върху домакина им, който не искаше и да ги погледне:

— По ваша вина сме тук, независимо дали е било волно или неволно! Очаквам да измъкнете слугите от тяхното скривалище и да им наредите веднага да оправят с чисто бельо леглата ни. Очаквам също до сутринта от тази мръсотия да няма и следа! От поведението ви е очевидно, че не сте джентълмен, но ние сме дами и очакваме подобаващо отношение.

С крайчеца на окото си Елизабет наблюдаваше Иън Торнтън, който слушаше тази реч с опасно изражение.

Но Лусинда или не забеляза реакцията му, или не я интересуваше и повдигна края на полите си, запъти се към стълбището и мимоходом каза на Джейк: