Джудит Макнот - Ад и рай

— Ти разбра неправилно възхитата и благоговението, които сигурно е изразявало лицето ми.

— Най-малко от всичко държа ти да „благоговееш“ пред мен — отвърна той и Елизабет със закъснение разбра, че докато мнението на всеки друг не го засягаше, нейното бе ужасно важно за него. Веднага се сети, че навярно се е сблъсквал с реакцията на други хора, които са погледнали на неговата гениалност като на нещо ненормално. Прехапа устни, като се чудеше какво да каже. Така и нищо не й хрумна и тогава остави любовта да я води. Облегна се назад до бюрото усмихна му се и каза:

— Предполагам, че смяташ толкова бързо, колкото и четеш.

Отговорът му бе хладен и кратък:

— Не чак толкова.

— Разбирам — изрече тя весело. — Предполагам, че в библиотеката има десет хиляди книги. Чел ли си всичките?

— Не.

Тя кимна замислено, но очите й се смееха и грееха от възхита.

— Много добре, защото беше доста зает през последните няколко седмици главно да ме ухажваш и да отгатваш желанията ми. Без съмнение това ти е попречило да привършиш последните хиляда-две хиляди. — Изразът му омекна, когато тя попита весело: — Кога планираш да ги дочетеш?

Тя си отдъхна, когато на устните му заигра усмивка.

— Възнамерявам да свърша тази работа през седмицата, която идва — произнесе се той с добре изиграна важност и тежест.

— Старанието ти е похвално — поощри го тя. — Дано не започнеш без мен. Много бих желала да погледам.

Иън се засмя от сърце, грабна я и зарови лице в благоуханните й коси, притисна я, сякаш искаше да попие сладостта й.

— А дали имате и други изключителни умения, за които да не съм осведомена, милорд? — промълви тя, като го прегръщаше силно.

Той престана да се смее и сериозно, и нежно прошепна:

— Притежавам гениалното умение да те обичам.

През седмиците, които последваха, той й го доказа по стотици начини. Освен всичко останало никога не възразяваше срещу посещенията й в Хейвънхърст. Елизабет бе посветила целия си живот досега на Хейвънхърст и за своя изненада с досада оставаше там, за да наглежда подобренията, които бяха започнали.

За да остава по-малко време в имението, взимаше чертежите и всички документи и ги отнасяше вкъщи, за да се посъветва с Иън. Винаги отделяше време за нея, независимо колко е зает или с кого има среща. С часове седеше до нея, обясняваше й всичко, навеждаше я и на други решения и съвсем скоро тя осъзна, че Иън проявява неизчерпаемо търпение към нея, тъй като умът му не бе устроен така. С поразителна бързина умът му стигаше от началото до края на някакъв проблем и намираше решението, без обичайните анализи и заключения.

С изключение на няколко редки случая, когато тя остана в Хейвънхърст, прекарваха нощите в неговото легло. Елизабет много бързо разбра, че брачната им нощ е била само една прелюдия към дивата красота и първичното великолепие на начина, по който той я любеше. Понякога с безкрайни ласки възбуждаше докрай сетивата й, като удължаваше идването на кулминацията, докато и двамата не се потопяваха в изживяването й. През други нощи се нахвърляше жадно върху нея и я обладаваше с груба нежност, без всякаква игра. А Елизабет не знаеше кой от двата начина й харесваше повече. Една нощ му го призна и той я облада бързо и после я държа часове будна, за да може след нежното му внимание да реши. Научи я да казва, без да се притеснява, какво й доставя удоволствие и когато тя се засрами, той същата нощ й даде пример как да постъпи. Урокът според Елизабет бе много деен, тъй като, слушайки дрезгавия му глас, изпълнен с желание, тя го докосваше и галеше както той я молеше и където той й показваше. При всяка нейна милувка силните му мускули потрепваха под пръстите й и той простенваше.

Към края на лятото заминаха за Лондон, въпреки че градът бе още безлюден и сезонът не бе започнал. Елизабет нямаше нищо против, тъй като за него щеше да бъде по-удобно да е близо до търговските си партньори, с които участваше в различни големи инвестиции. Алекс също щеше да бъде там. А Иън искаше Елизабет да се радва на положението в обществото, което й осигуряваше титлата й, и защото искаше да я представи в обстановка, където щеше да блести като скъпоценностите, с които я обсипваше. Той знаеше, че за нея е и любим, и благодетел, и мъдър учител. Но не само той я учеше, тя него също. Със своето поведение тя го научи да бъде търпелив към прислугата, научи го да си почива и още, че след любенето най-приятното забавление е смехът. По нейна молба дори се научи да бъде по-толерантен към глупостта и слабостите на повечето персони от висшето общество, които фанатично се придържаха към добрия тон.