Джудит Макнот - Ад и рай

— Валери, на която ме представиха, същата с нашите бележки за срещата в зимната градина ли е?

Разбра, че този път сгреши, защото очите й помръкнаха.

— Да.

— Да помоля ли Уелингтън да разчисти залата, за да отброим двайсет крачки? Аз естествено ще ви бъда секундант.

Елизабет въздъхна и се усмихна.

— По роклята й има ли панделки?

Иън погледна и поклати глава.

— Страхувам се, че роклята й е доста семпла и няма панделки.

— А обици има ли?

Той отново погледна и сви вежди.

— Струва ми се, че са по-скоро брадавици.

Най-после и очите й се усмихнаха.

— Мишената не е голяма, но предполагам…

— Че няма да ви затрудни — много важно допълни той и се засмя.

Валсът свърши и те напуснаха дансинга. В това време Иън съзря Мондевейл, който се бе запътил към Таунсендови, които междувременно се бяха завърнали в балната зала.

— А сега, когато сте вече маркиз — попита Елизабет, — къде ще живеете — в Шотландия или в Англия?

— Приех само титлата, без приходите и земите — отговори разсеяно той, тъй като наблюдаваше Мондевейл. — Ще дойда утре сутринта у вас и всичко ще ви обясня. Мондевейл ще ви покани на танц, щом стигнем до вашите приятели, така че ме чуйте внимателно — по-късно ще ви помоля да танцувате още веднъж с мен. А сега веднага ще ме отпратите.

Тя го погледна объркано, но кимна.

— Има ли още нещо? — попита, когато почти бяха стигнали до Алекс и Джордан.

— Още толкова много има, но ще трябва да почакаме до утре.

Съвсем озадачена, Елизабет насочи вниманието си към виконт Мондевейл.

Алекс бе наблюдавала какво се разиграва между Елизабет и Иън, но умът й бе другаде. Докато те танцуваха, тя каза на мъжа си точно какво мисли за Иън Торнтън, който първо съсипва доброто име на Елизабет, а след това я заблуждава, че само той може да я спаси. Вместо да се съгласи, че Торнтън е безпринципен човек, Джордан спокойно обясни на жена си и на баба си какви са намеренията му, като ги помоли да не казват на Елизабет. На сутринта сам той щял да й ги съобщи. И все пак Алекс не беше съвсем убедена, като се надяваше Иън Торнтън повече да не наскърбява най-добрата й приятелка.

И така в края на вечерта повечето гости на семейство Уелингтън си направиха няколко заключения: първо, че Иън Торнтън определено е кръвен внук на херцог Станхоуп, за което всички претендираха, че винаги са го вярвали; второ, че Елизабет Камерън по всяка вероятност е отблъснала неприличните му предложения преди две години, за което всички претендираха, че винаги са го вярвали; трето, че след като тя отказа втория път да танцува с него, по всяка вероятност ще предпочете бившия си обожател — виконт Мондевейл, което едва ли някой би повярвал.

Бентнър влезе в трапезарията и постави поднос с кифлички пред Елизабет и Алекс, които обсъждаха снощния бал. Лусинда обикновено не закусваше и спокойно бродираше, облегната на възглавнички в нишата до прозореца, и слушаше разговора им.

Трапезарията, както и всички стаи в просторната къща на Промънад Стрийт, беше обзаведена с мебели в тонове, които според Джулиъс Камерън били „практични“ — кафяво и сиво. Но тази сутрин пространството бе изпълнено с жизнерадостни цветове. Алекс бе облечена с розова рокля, а Елизабет — със сутрешен тоалет с цвета на ментови листа.

Бентнър имаше навика щастливо да се усмихва на подобна прелестна гледка, но тази сутрин го занимаваха важните новини и самопризнания, които трябваше да сподели. И докато поднасяше маслото, конфитюра и кифличките, заразказва:

— Снощи имахме гост — обърна се той към Елизабет. — Затръшнах вратата под носа му.

— Кой беше?

— Оня господин Торнтън.

Девойката едва сподави смеха си, като си представи картинката, но преди да каже нещо, Бентнър продължи:

— След това съжалих! Трябваше да го поканя, да му предложа нещо за пиене и да сипя в питието му пургатив.

— Бентнър — възторжено се развика Алекс, — ти си съкровище!

— Не му подклаждай фантазиите — предупреди я Елизабет. — Бентнър е така обсебен от романите с мистерии и загадки, че от време на време загубва представа за истинския живот. Не си дава сметка, че не може да постъпва като герой от романите си, както постъпи с чичо ми миналата година.

— Да, но след това не го видяхме шест месеца — гордо се похвали старият иконом на Алекс.

— И когато идва — му напомни Елизабет намусено, за да изглежда строга, — не се докосва до храна или напитка.