Джудит Макнот - Ад и рай

— Благодаря — опита се да се усмихне Александра, като гледаше след Елизабет, която се изкачваше по витата стълба.

— Ще съжаляват за това! — студено каза херцогинята и в потвърждение обърна гръб на две близки свои приятелки, които сега вече се бяха престрашили да се приближат. Само познатите на херцогинята се осмеляваха да приближават Таунсендови, тъй като заради възрастта им повечето от тях не знаеха, че Елизабет Камерън е осмяна, презряна и низвергната.

Александра преглътна сълзите си и погледна съпруга си.

— Все пак — каза тя, опитвайки се да се шегува — Елизабет няма да остане съвсем без обожатели. Билхейвън се навърта около нея.

— Навърта се, защото — без да се замисли отговори Джордан — е в черния списък на хората и никой не е паднал дотам, че да му каже клюките за Елизабет… още — поправи се той, наблюдавайки с присвити очи две застаряващи контета, които задърпаха Билхейвън за ръкава, закимаха към Елизабет и зашушукаха нещо.

Елизабет прекара около половин час, за да се по-съвземе, в малка, приглушено осветена приемна. Точно тук дочу развълнувани гласове, които обсъждаха въпрос, който при всеки друг случай щеше и нея да развълнува:

— Иън току-що бил обявен за наследник на херцог Станхоуп.

В душата й нищо не потрепна.

Беше толкова нещастна, че нищо повече не можеше да я трогне. И въпреки това си спомни гласа на Валери тогава в градината, когато надничаше през живия плет към Иън: „Говори се, че бил незаконен внук на херцог Станхоуп.“ Вече трябваше да се върне в балната зала, прекоси галерията над стълбището и слезе. Тръгна през тълпата, като отбягваше злобните погледи, от които й настръхваше кожата и сърцето й се преобръщаше. Въпреки почивката главата й тежеше от усилието да я държи изправена; музиката, която някога обожаваше, пронизваше ушите й, смехът и разговорите се смесваха в нетърпим шум, а над целия този грохот ехтеше гласът на иконома, който съобщаваше от върха на стълбата, водеща към балната зала, имената на пристигащите гости, като звън на погребална камбана. Елизабет си спомняше повечето имена от времето на своя дебют и знаеше, че докато слизат по стълбите и се поздравяват един друг, подигравателно ще вметват, че Елизабет Камерън е тук. Още един глас ще повтори онзи слух; още едни уши ще го чуят; още едни студени очи ще се впият в нея.

Щеше да бъде припомнено безцеремонното отношение на брат й към нейните кандидати и щеше да бъде отбелязано, че сега само за сър Франсис можеше да се омъжи, и щяха да се разсмеят. И Елизабет не би упрекнала никого. Изгаряше от срам и дори лицата, които се обръщаха към нея със съчувствие вместо с упрек, й се струваха заплашителни.

Почти бе стигнала до Таунсендови, когато забеляза, че сър Франсис, облечен с абсурден костюм от розови панталони и жълт жакет, разговаря оживено с тях. Елизабет погледна къде да се скрие, докато той си отиде, и най-неочаквано попадна на група лица, които се надяваше никога да не среща. Само на няколко крачки от нея стоеше виконт Мондевейл и я наблюдаваше. От двете му страни имаше няколко души мъже, както и момичетата, които едно време наричаше свои приятелки. Елизабет погледна право към тях и тръгна в друга посока, но точно преди да стигне до Алекс и Джордан, налетя върху виконта, който й бе препречил пътя.

Стори й се много красив, много искрен и малко неспокоен.

— Елизабет — тихо промълви той, — по-прелестна сте от всякога.

Бе очаквала от всеки друг съчувствие, но не и от него и Елизабет се люшна между признателността и гнева, тъй като когато той грубо оттегли своето предложение, допринесе много за незавидното й положение.

— Благодаря, милорд — сдържано отвърна тя.

— Искам да ви кажа — продължи той, като поглъщаше с поглед съвършеното й лице, — че съжалявам.

Каква изненада!

— За какво, господине?

Беше застанал толкова близо до нея, че ръкавите му я докосваха.

— Заради моето участие в онова, което ви се случи.

— Какво трябва да ви кажа? — попита тя.

— Ако бях на ваше място, бих ви ударил заради закъснялото извинение.

Искрица от чувството за хумор припламна у Елизабет и тя отвърна:

— Засърбя ме ръката да го направя.

Странно, но възхищението в очите му се удвои и като че ли нямаше желание да се отдели от нея. На Елизабет не й остана друго, освен да го представи на Таунсендови, с които за нейно учудване виконтът се познаваше. Докато той и Джордан си разменяха любезности, с ужас видя, че Валери, очевидно разгневена от отсъствието на Мондевейл, тръгва към тях. До нея, сякаш бяха сраснати една за друга, вървяха Джорджина, Пенелъпи и другите, което още повече я паникьоса. Опита се да ги избегне, като заговори Алекс и в същото време да я спаси от досадния монолог и шарещите очи на сър Франсис, но сър Франсис трудно можеше да бъде спрян. И докато той завърши своя разказ, Валери пристигна и Елизабет бе хваната в капан. Валери погледна презрително към пребледнялата Елизабет и каза: