Джудит Макнот - Ад и рай

— И защо ли да прави каквото и да е?

— Как мислите, дали ще ви оскърби по някакъв начин?

— Никога не зная какво да очаквам от него? А нима има някакво значение?

В този миг Иън вдигна поглед, видя я и си помисли само за едно оскърбление — как да пренебрегне всички благопожелания и да разблъска хората, за да стигне час по-скоро до нея. Но все още не можеше. При все че изглеждаше бледа и невероятно красива, трябваше непринудено да се срещне с нея, за да прекрати злословията, ако има такава надежда. Доброжелателите е вбесяваща настоятелност ги притискаха — ласкатели и жени, които се покланяха с реверанси, и такива, както забеляза Иън, които поглеждаха към Елизабет и шушукаха.

Иън издържа още пет минути и кимна на дядо си.

Двамата зарязаха поне трийсет-четирийсет души, които чакаха официално да бъдат представени на маркиз Кенсингтън. Те си проправяха път през тълпата, Иън кимаше разсеяно, стараеше се да не бъде отново обсаден, здрависваше се с този и онзи, покланяше се, с други думи, правеше всичко възможно, за да се приближи естествено до Елизабет. Дядо му, който бе посветен в плана, уверено взе нещата в свои ръце.

— Станхоуп — провикна се някой, — запознай ме с внука си!

Тази суета взе да изчерпва търпението на Иън. Познаваше се с половината от тези хора и желанието им отново да бъдат представени, беше истински фарс. Но той издържа всичко от приличие.

— Как си, Уилсън? — каза Иън на един от безбройните познати. — Сюзън — усмихна се той на жена му, като наблюдаваше Елизабет с крайчеца на окото си. А тя изглеждаше вцепенена, като че ли бе загубила способността да се движи. Някой й подаде чаша шампанско, тя я взе, усмихвайки се на Джордан Таунсенд, който като че ли се шегуваше с нея. Дори от разстояние Иън забеляза, че усмивката й не е така пленителна, и сърцето му се сви.

— Време е — чу се да казва на някого, който го канеше на гости. Обърна се към Елизабет, а дядо му учтиво прекрати разговора си с един стар свой приятел. Когато Иън се отправи към Елизабет, шушуканията станаха оглушителни.

Александра тревожно погледна към нея, а после и към Джордан.

— Накарай Елизабет да танцувате! — помоли го тя. — За бога, изведи я оттук! Това чудовище идва право към нас.

Джордан неуверено погледна към Иън и онова, което му подсказа неговото изражение, го накара да й откаже.

— Всичко ще бъде наред, любов моя — обеща той с известно съмнение и подаде ръка на Иън, все едно не бяха играли карти само допреди малко. — Разреши ми да ти представя моята съпруга.

Джордан се обърна към красива брюнетка, чиито сини очи, ако можеха, щяха да го подпалят.

— Приятно ми е — промърмори Иън и целуна ръката й, която тя незабавно отдръпна. Херцогинята прие запознанството с Иън с жест, който с голяма доза въображение би могъл да мине за царствено кимване.

— А на мен не ми е приятно.

Иън понесе презрителното отношение и на двете дами, после издържа и Джордан да го представи на другите в кръга. Момичето, което се казваше Джорджина, направи реверанс с подканващ поглед. Другата, която се казваше Валери, също направи реверанс и отстъпи, притеснена от нелюбезното кимване и свирепия му поглед. Следващият беше Мондевейл и пристъпът му на ревност изчезна мигновено, когато въпросната Валери увисна на ръката на виконта. „Мисля, че Валери го е направила, защото е харесала Мондевейл“ — спомни си той думите на Елизабет.

Елизабет наблюдаваше цялата сцена с хладен интерес, докато Иън най-накрая не застана пред нея. И когато златистите му очи срещнаха нейните, тя усети, че се разтреперва.

— Лейди Елизабет Камерън — напевно произнесе Джордан.

По лицето на Иън трепна усмивка, а тя щеше да каже нещо подигравателно, но дълбокият му глас беше изпълнен с възхищение и радост.

— Лейди Камерън — изрече той така високо, че да бъде чут и от другите момичета, — както виждам вие все така засенчвате всяка жена. Разрешете ми да ви представя моя дядо…

Елизабет сънуваше. Той оказа тази чест само на нея и тази добре обмислена постъпка бе забелязана от всички.

Когато той се отдалечи, Елизабет си отдъхна с облекчение.

— Много добре — макар и с нежелание отбеляза херцогинята, като гледаше след него. — Смея да кажа, че много добре се справи. Погледнете — каза тя след няколко минути, — повел е Ивелин Мейкпийс към дансинга. След като Мейкпийс не го е отрязала, значи наистина е удостоен с всеобщо признание.

Елизабет едва не се изсмя истерично. Та те не знаеха ли, че Иън Торнтън пет пари не дава дали някой ще го отреже! Или пък дали някой ще го признае! От хаотичните й мисли я откъсна вторият мъж, който пожела да танцува тази вечер с нея. Херцог Станхоуп я гледаше проницателно и с елегантен поклон й предлагаше ръката си.