Джудит Макнот - Ад и рай

— Малката Елизабет Камерън — промърмори като на себе си. — Трябваше да се досетя. Слухът обиколи целия град точно след като отпътувахте на сватбено пътешествие, но тя се е променила. На кого би му минало през ума — вече с нормален глас продължи той, — че съдбата ще я дари с още повече погледи, отколкото преди.

— Роди! — възкликна Алекс, когато видя, че желанието му е разколебано. — Ти вече обеща, че ще помогнеш.

— Нямате нужда от помощ — изкикоти се той, — а от чудо.

— Но…

— Съжалявам. Промених намеренията си.

— Да не би… слухът за онзи стар скандал да ви притеснява?

— В известен смисъл — да.

Сините очи на Александра проблеснаха опасно.

— Не сте човек, който вярва на клюки, Роди. Точно вие знаете много добре, че обикновено са лъжа, тъй като сам често ги пускате.

— Не твърдя, че съм повярвал — отвърна сдържано той. — В действителност ми е трудно да повярвам, че мъжки ръце, включително и на Торнтън, са докосвали тази нейна порцеланова кожа. Но както и да е — каза и шумно затвори капачето на кутийката си за емфие, — обществото не е така проницателно като мен, или както в случая — така учтиво. Зловещо ще й обърне гръб тази вечер и нито влиянието на Таунсенд или моето ще го предотвратят. И въпреки това мисълта, че губя вашето уважение, ме натъжава и затова ще ви разкрия една немного красива истина за себе си — добави той със саркастична усмивка. — Тази вечер всеки необвързан ерген, който има глупостта да прояви интерес към това момиче, ще се превърне в посмешището на светския сезон, а аз не обичам да ми се присмиват. Не съм толкова смел, ето защо се присмивам на другите. И още нещо — каза в заключение и взе шапката си, — в очите на обществото Елизабет Камерън е опозорена. Всеки необвързан мъж, който припари до нея, ще бъде смятан за глупак или за порочен тип и ще утежни съдбата й.

Преди да излезе, той се обърна с обичайния си невъзмутим и подигравателен израз:

— При тези обстоятелства смятам за необходимо да обявя тази вечер, че аз не вярвам тя да е била с Торнтън в горската хижа или в зимната градина или където и да било другаде. Това може да укроти бурята в началото, но няма да я спре.

След по-малко от час в претъпканата, шумна, ярко осветена бална зала Александра с болезнена яснота разбра, че предсказанията на Роди се сбъдват. За пръв път тя и Джордан не бяха обградени от приятели и познати, дори неизменните паразити, които търсеха услугите и влиянието на Джордан се бяха разбягали. Те погрешно вярваха, че двамата ще бъдат дълбоко огорчени, когато научат истината за Елизабет Камерън. Приятелите им се спасяваха от неловкото положение, като просто се правеха, че не ги забелязват, както и че с тях е Елизабет Камерън, за чийто позор семейство Таунсенд очевидно не знаеха, тъй като бяха отсъствали от Англия по онова време. Въпреки че пред Джордан и Александра от учтивост се сдържаха, без колебание хвърляха унищожителни погледи към Елизабет всеки път, когато смятаха, че хората, които очевадно бе измамила, не ги забелязват. Застанали до дансинга, където двойките се въртяха, те се хилеха самодоволно към Елизабет, което разгневи до сълзи Александра. Тя погледна към приятелката си, която с неимоверни усилия й се усмихна, а сърцето на Алекс се сви от чувство за вина и състрадание. Смеховете и музиката бяха така оглушителни, че се наведе към Елизабет, за да чуе какво иска да й каже.

— Ако нямаш нищо против — сподавено промълви, което подсказа на Алекс, че тя се задушава от унижение, — мисля да отида в стаята за почивка, за да оправя роклята си.

И двете знаеха, че на роклята й няма нищо.

— Ще дойда с теб.

Елизабет поклати глава.

— Алекс, ако нямаш нищо против… бих искала да остана за малко сама. Сигурно е от шума — излъга тя.

Тръгна с високо вдигната глава, като си пробиваше път през шестстотинте гости, които или избягваха погледа й, или я сподиряха с присмех и шушукане.

Тони, Джордан, херцогинята и Александра я сподириха с погледи, докато тя грациозно се качваше по стълбите. Джордан пръв заговори, като се стараеше да не проличи гневът му срещу всичките тези шестстотин души в балната зала, тъй като Александра щеше да загуби самообладание и сълзите, които блестяха в очите й, щяха да рукнат. Прегърна я през кръста и се усмихна в разплаканите й лъчисти очи. Заговори й тихичко, защото щом Елизабет се отдалечи, кръгът около семейство Таунсенд взе да се стеснява.

— Ако това ще те утеши, мила — каза й той, — мисля, че Елизабет Камерън е най-възхитително смелата жена, която познавам. С изключение на теб.