Джудит Макнот - Кралството на мечтите

Двама от мъжете обаче не продължиха по пътя. Те стигнаха до първия завой, след което внезапно обърнаха конете си надясно, пришпорвайки ги в галоп към гората.

Ако Джени ги бе наблюдавала, щеше да ги види как препускат между дърветата покрай пътя вдясно от нея. Обаче през това време се беше замислила върху предстоящия кошмар, който щеше да връхлети жителите на Белкърк. Селището се намираше точно на пътя между Англия и замъка „Мерик“.

— Вълкът идва! — крещеше една жена, притиснала дете към гърдите си, сякаш така можеше да го защити. — Боже, имай жал над нас!

— „Мерик“ ще удари той — извика един мъж, а в гласа му се усещаше страх. — Господаря на „Мерик“ ще иска той, него да захапе в челюстите си, но тежко и горко на Белкърк…

— Да — включи се и един старец, — Белкърк ще бъде опустошен.

Изведнъж въздухът се изпълни със злокобни предсказания за пожари, разруха, кланета и смърт и децата се скупчиха около Джени, обзети от ужас. За шотландците Черният вълк бе по-страшен от самия дявол, както и много по-опасен — все пак дяволът беше само зъл дух, докато графът бе от плът и кръв, един истински господар на злото. Шотландците често използваха неговата страшна сянка, за да плашат децата си, и изричаха предупреждението: „Вълкът ще те хване!“

Изнервена от истерията около това, което според нея беше повече мит, отколкото истина, Дженифър повиши тон, опитвайки се да привлече вниманието на селяните:

— По-вероятно е той да се върне при своя езически крал, където да си оближе раните, нанесени му от нас — заяви тя, прегръщайки насъбралите се около нея дечица. — А ако не стори това, навярно ще избере да нападне по-уязвима крепост от „Мерик“.

Думите и тонът, с който бяха изречени, веднага привлякоха вниманието на присъстващите към нея. Не от ненужно перчене обаче реши да проговори тя — все пак беше от рода Мерик, а един Мерик никога не си позволява да проявява страх. Стотици пъти бе чувала как баща й говори на доведените й братя и напълно бе възприела неговите убеждения. Освен това селяните плашеха децата, а на нея не й се искаше това да продължава.

Мери се притисна в полите й и с тънко гласче попита:

— Не ви ли е страх от Черния вълк, лейди Джени?

— Разбира се, че не! — отвърна й тя с усмивка.

— Хората казват — включи се и Том, — че Вълкът е висок като дърво!

— Ха! Дърво! — засмя се Дженифър, опитвайки се да се пошегува с Вълка и легендите, които се разправяха за него. — Много бих искала да го видя как се качва на коня си! Сигурно и четирима оръженосци не могат да го вдигнат на седлото!

Някои от дечицата се засмяха, точно каквото бе целяла девойката.

— Чувал съм — рече малкият Уил, — че Черният вълк събарял крепостните стени с голи ръце и пиел човешка кръв!

— Значи затова е толкова зъл — защото страда от стомашно разстройство! Ако дойде в Белкърк, ще му предложим превъзходна шотландска бира!

— Тате рече — започна друго дете, — че до него яздел истински великан, наречен Арик, който имал огромна секира, с която накълцвал на парчета малките деца…

— А аз пък съм чувал, че…

Джени ги прекъсна със смях:

— Нека ви кажа какво съм чувала аз — и ги поведе към абатството. — Чувала съм — започна да импровизира тя, — че бил толкова стар, та трябвало да присвива очи, за да може изобщо да види нещо.

Тя изкриви лице в комична гримаса, протегна напред ръце и се заклатушка като пияна.

През целия път до абатството продължи да говори на децата, а те охотно се включиха в играта, добавяйки свои собствени измислици, за да направят образа на Вълка още по-абсурден.

Небето изведнъж притъмня. Джени тъкмо щеше да каже поредната шега за херцога, когато зърна група ездачи, приближаващи се по пътя към тях. Красиво момиче, облечено също като нея в сиво расо, с бяло покривало на главата и сив воал, яздеше най-отпред, седнало настрани на седлото, а покорната му усмивка потвърждаваше онова, което Джени и без това вече знаеше.

На девойката й се прииска да се хвърли напред, но бързо се овладя и остана на мястото си. Погледът й се насочи към баща й, после обходи и останалите ездачи. Те я изгледаха със същото сурово неодобрение, което й бяха демонстрирали от момента, в който доведеният й брат разпространи гнусната си история.

Джени каза на децата да се приберат веднага в абатството и остана на пътя, изчаквайки групата да се приближи.

Баща й, който очевидно бе отседнал в абатството, където Брена — доведената й сестра — също бе изпратена, скочи от коня си, след което помогна на Брена да слезе на земята. После се обърна към Дженифър, разтвори широко ръце и тя се хвърли в прегръдките му, докато не спираше да говори: