Джудит Макнот - Кралството на мечтите

Опитвайки се да прогони тези неприятни мисли от главата си, тя подпря брадичка на коленете си и се загледа в Тор.

— Виждала ли си някога по-прекрасно животно? Когато го яхнах за пръв път, си помислих, че ще ме хвърли на земята, но после той сякаш усети неотложната ни задача и се поуспокои. През целия ден — ей това е най-странното — той като че ли разбираше всяко нещо, което исках от него, без да се налага да го побутвам или да го насочвам. Представи си само колко ще се зарадва татко, когато се завърнем не само живи и невредими, но и с коня на Вълка!

— Не можеш да си сигурна, че това е неговият кон! — рече Брена.

— Естествено, че е неговият! — гордо заяви Дженифър. — Точно такъв е, какъвто го описват менестрелите в песните си. Освен това се обръща към мен, когато произнасям името му. — Тя изрече тихичко „Тор“ и животното веднага надигна красивата си глава, поглеждайки я с очи, чиято интелигентност изглеждаше почти човешка. — Видя ли сега?

Брена кимна.

— Джени — прошепна отново тя, — защо според теб ти си толкова смела, а аз съм толкова плаха?

— Защото — отвърна сестра й — нашият Бог е справедлив и е решил, че след като ти си получила цялата красота, трябва да уравновеси малко нещата, като ми даде нещо друго в замяна.

— О, но… — започна русокосото момиче, но изведнъж млъкна, когато големият черен кон вирна глава и изцвили пронизително в нощта.

Скачайки мигновено на крака, Джени се втурна към Тор и сложи ръка на муцуната му, опитвайки се да го успокои.

— Бързо изгаси огъня, Брена! — прошепна тя. — Използвай одеялото!

Сърцето на по-голямата дъщеря на Мерик заби учестено. Тя се вслуша напрегнато за някакъв звук, издаващ присъствието на преследвачите, но не успя да долови нищо. Независимо от това обаче усещаше, че са наблизо.

— Слушай ме, Брена! — обърна се към сестра си. — Веднага щом яхна Тор, развържи коня си и го пусни в гората, някъде натам — тя посочи с ръка, — после се скрий зад падналото дърво. Остани там и не издавай нито звук, докато не се върна!

Като каза това, Дженифър стъпи на един дънер и се качи на гърба на Тор.

— Ще тръгна към онази височина. Ако дяволският граф е там, той ще започне да ме преследва. И… Брена — добави развълнувано, — ако ме хване и не се върна, поеми по пътя към абатството и следвай нашия план — помоли татко да дойде да ме спаси.

— Ама… — прошепна Брена, вцепенена от ужас.

— Направи това, което ти казах! Моля те! — И Джени подкара Тор между дърветата, вдигайки колкото се може повече шум, за да отвлече вниманието на преследвачите от сестра си.

— Ей там! — извика Ройс на Стефан, сочейки тъмния силует, движещ се нагоре към хребета. Те мигом пришпориха конете си в тази посока.

Не след дълго стигнаха до мястото, където девойките бяха решили да прекарат нощта. Миризмата на наскоро загасен огън накара Ройс и Стефан да се спогледат и по-големият брат каза:

— Претърси наоколо. Вероятно ще откриеш по-младото момиче някъде тук. — След това препусна нагоре към хребета.

„Добра ездачка е, дяволите да я вземат!“ — помисли си почти с възхищение, докато гледаше как малката фигурка отпред се носи стремително, привела се над шията на Тор. Инстинктивно усещаше, че преследва именно Джени, а не боязливата й сестра — както усещаше, че конят отпред е Тор. Черният жребец препускаше с всички сили, но и най-бързият кон не можеше да навакса времето, което бе изгубил, докато Дженифър го караше да заобиколи едно голямо препятствие, вместо да го прескочи. Очевидно липсата на седло я бе накарала да постъпи по този начин — ако конят направеше твърде висок скок, имаше голяма вероятност тя да падне от гърба му.

Ройс вече бе намалил дистанцията помежду им на петдесетина метра, когато забеляза, че Тор изведнъж се отклонява от пътеката, по която се движеше, и отказва да прескочи едно паднало дърво — сигурен знак, че усеща опасността и се опитва да предпази себе си и ездача си от нараняване. Вик на ужас се изтръгна от гърдите на графа, след като напрегна взор в мрака и видя, че отвъд поваленото дърво има стръмна урва.

— Дженифър, недей! — изкрещя той, но тя не обърна никакво внимание на предупреждението му.

Изплашена, тя заби пети в хълбоците на животното, пришпорвайки го до краен предел, след което Тор направи огромен скок. Писъкът на Дженифър процепи тишината на нощта почти в същия момент, когато тя изгуби равновесие и се хлъзна от политащия във въздуха кон, хващайки се за миг за развятата му грива, преди да се строполи върху поваленото дърво. После се чу друг звук — от тупването на едро животно в камъните на стръмната урва, където то започна да се търкаля надолу към смъртта си.