Джудит Макнот - Кралството на мечтите

— Брена, помниш ли легендите за Вълка? Не се ли разправяше, че името на коня му е Тор 1 1 Скандинавски бог на гръмотевиците — Б.пр. и че е най-бързият жребец в страната? Както и най-пъргавият?

— Май да — отвърна сестра й и те отново подкараха животните сред гъстите дървета.

— Не си ли чувала, че е черен като греха, а на челото си има бяла звезда?

— Да.

— А моят кон има ли такава звезда?

Русото момиче кимна. Дженифър се засмя:

— Брена! Откраднала съм коня на Черния вълк! Откраднала съм Тор!

Ушите на жребеца потрепнаха при споменаването на името му, а по-малката от сестрите забрави тревогите си и избухна в смях.

— Може би това обяснява защо бе завързан отделно от другите — добави весело Дженифър, а очите й се плъзнаха по стройната осанка на благородното животно. — Както и защо се движеше много по-бързо от твоя кон, когато напускахме лагера. — Тя се наведе напред и го потупа по шията. — Какъв красавец си само! — продума, без да таи никаква злоба към жребеца — само към предишния му собственик.

— Ройс — Годфри стоеше в палатката на Вълка, дълбокият му глас бе изпълнен с огорчение, а загорялото му лице бе зачервено от смущение. — Жените… ъ-ъ-ъ… избягаха преди около четирийсет минути… Арик, Юстас и Лайънъл сега претърсват гората.

Графът на Клеймор замръзна с ръка, протегната за ризата му, а на лицето му бе изписан почти комичен израз на неверие, докато се взираше в най-свирепия от рицарите си.

— Какво? — попита той. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си оставил две наивни момичета да те надхитрят? — Той грабна ризата от купчината дрехи, които девойките бяха закърпили предишната нощ, опита се да напъха ръката си в нея, след което се втренчи учудено, когато видя, че дланта му не може да мине през очевидно зашития край на ръкава. Той изруга, взе друга риза и тъкмо пъхна ръката си в нея, когато целият ръкав се отдели от рамото.

— Кълна се в Бога — процеди през зъби той, — само да ми падне тази синеока вещица, ще я… — Захвърляйки и тази риза, накрая се приближи до раклата си и взе една чисто нова. После препаса късия си меч и се обърна към Годфри: — Покажи ми къде си ги видял за последен път.

— Там, в гората — рече рицарят. — Ройс — добави, докато посочваше мястото, където двете покривала за глава продължаваха да висят от клоните, — нали… няма нужда и останалите мъже да научават за това, а?

Вълкът се поразвесели. Той изгледа едрия мъжага и веднага си даде сметка, че гордостта му сериозно е наранена от случилото се.

— Няма нужда да вдигаме тревога — каза Ройс, а погледът му шареше между храстите и дърветата. — Лесно ще ги намерим.

Един час по-късно той вече не беше толкова сигурен в това, а веселото му настроение бе заменено от гняв. Имаше нужда от тези жени като заложнички. Те бяха ключът, който щеше да отвори портите на „Мерик“ без излишни кръвопролития и загуба на ценни бойци.

Петимата мъже претърсиха гористия участък, насочвайки се в източна посока, подлъгани от кърпичката на Дженифър, но когато не успяха да открият никакви следи от момичетата, Ройс заключи, че синеоката девойка (най-вероятно) е оставила бялото парче плат с цел единствено да ги заблуди.

Следван от Годфри и Арик, Ройс Уестморланд се приближи до висящите покривала на клона и рязко ги смъкна оттам.

— Дай тревога и събери отряд, който да претърси всеки сантиметър от горите — нареди той. — Без съмнение те се крият някъде в гъсталака. Бързо ще ги намерим.

Да, но мина цял час, после два, докато накрая стана следобед.

Ройс стоеше на брега на потока и се взираше мрачно в обраслите с дървета възвишения на север. Към него се приближи Стефан и го попита:

— Как мислиш, дали са се насочили към онзи хребет?

— Не могат да стигнат дотам пеш — отвърна Вълкът. — Изпратил съм хора да патрулират по пътищата, в случай че са избрали обиколен маршрут. Разпитват всеки пътник, когото срещнат, но никой не е виждал две млади жени. Един селянин видял две момчета, които яздели към хълмовете, и това е всичко.

— Където и да се намират, ще се изгубят, ако са тръгнали към възвишенията — замислено отбеляза Стефан. — Не е достатъчно светло, за да се ориентират, освен това не знаят и къде се намират, за да решат в каква посока да поемат.

Братът на Ройс млъкна за момент, после го погледна право в очите.

— Когато оставях коня си тази сутрин, се зачудих дали не си решил да излезеш сам на лов тази нощ.

— Защо?

Стефан се поколеба, защото знаеше какво означава за Ройс могъщият черен кон. Всъщност подвизите на Тор на бойното поле бяха почти толкова легендарни, колкото и тези на ездача му. Една знатна дама от кралския двор веднъж бе казала, че ако Ройс Уестморланд й отделеше половината от вниманието, което обръщаше на своя кон, би се почувствала много щастлива. А Черният вълк бе отговорил с типичния си сарказъм, че ако тя притежаваше половината от предаността и добротата на този кон, веднага щял да се ожени за нея.