Джудит Макнот - Кралството на мечтите

Дженифър никога не видя как съпругът й изви китките си в последния момент, стоварвайки тежкото острие върху един шотландец, вместо върху баща й, защото бе закрила лицето си с ръце и пищеше като обезумяла. Тя не зърна кръвта, стичаща се под доспехите на Ройс от ужасните рани, които му бе нанесъл брат й със скрития си кинжал в уязвимото място между шлема и нагръдника му; не забеляза как разсякоха по-леката броня на бедрото му, засягайки плътта, нито как го заудряха по гърба, раменете и главата…

Всичко, което видя, когато погледна отново към арената, беше, че по някакъв начин баща й все още се държеше на краката си, а Ройс обсипваше с удари Макферсън и още двамина други бойци като безумец… и че когато стовареше меча си, хората се строполяваха като овце.

Дженифър се надигна от мястото си и за малко да падне върху Брена, която бе закрила очите си с ръце.

— Джени! — извика леля Елинор. — Не мисля, че трябва да…

Тя обаче изобщо не я слушаше. Задушаваше се, а очите й бяха заслепени от сълзи. Тя скочи към коня си, грабвайки поводите от стъписания прислужник, и…

— Погледнете, милейди! — извика й той, докато й помагаше да се качи на седлото и сочеше към Ройс. — Виждали ли сте нещо подобно през живота си?

Тя отново погледна към биещите се и зърна как мечът на съпруга й се врязва със съкрушителна сила в рамото на един шотландец. Зърна още и баща си, доведения си брат, бащата на Беки и още дузина други планинци да се надигат бавно от земята, която бе напоена с кръв.

Осъзна наближаващата трагедия.

Видението продължи да я измъчва, докато стоеше до отворения прозорец на стаята си, опряла чело в рамката на прозореца, скръстила ръце пред гърдите си, опитвайки се да задържи цялата болка и ужас вътре в себе си. Беше минал един час, откакто бе напуснала турнира, а единоборствота трябваше да са започнали поне преди половин час. Ройс й бе казал, че му предстоят единайсет двубоя, бе минал през два от тях, а според думите на херолда най-прославените рицари щяха да се бият първи. Това означаваше, че единоборствата на съпруга й щяха да се проведат веднага след края на мелето. Колко впечатляващо, си помисли тя с горчивина — така крал Хенри искаше да покаже, че дори и изтощен, най-добрият му рицар може да победи който и да е шотландски боец, имал глупостта да го предизвика.

Вече беше преброила пет завършили срещи — съдейки по гръмогласния рев на тълпата всеки път, когато претърпелият поражение напускаше терена. След още четири двубоя Ройс щеше да напусне арената; дотогава все някой щеше да я извести колко от близките й са осакатени или избити. Изобщо не й хрумваше, че нещо можеше да се случи с мъжа й — той бе неуязвим. Тя бе видяла това с очите си по време на единоборствата в началото на турнира. И… Господ да й прости… се бе почувствала горда. Дори когато се бе изправил срещу Иън Макферсън, се чувстваше толкова горда…

Тълпата отново нададе викове, както правеше в края на всяка схватка. От продължителния, подигравателен рев на публиката след всяка среща съдеше, че претърпелите поражение не се представят особено достойно. Очевидно бойните умения на шотландците не заслужаваха никакви аплодисменти…

Тя подскочи сепнато, когато вратата към стаята й се отвори рязко и се удари с трясък в стената.

— Вземи си пелерината! Бързо! — извика й Стефан Уестморланд. — Идваш с мен на арената, дори и ако трябва да те завлека там със сила!

— Никъде няма да ходя! — тросна му се Дженифър. — Не мога да стоя там и да гледам как съпругът ми накълцва роднините ми на парчета!

Стефан я сграбчи за раменете и я раздруса, а гласът му изплющя като камшик:

— Ще ти кажа аз какво става! Брат ми лежи там на арената и умира! Той се закле да не вдигне ръка срещу хората от семейството ти и в момента, в който разбраха това, скъпите ти роднини го посякоха! — процеди през зъби, без да спира да я разтърсва. — Накълцаха го още по време на груповия бой, а сега той се бие в единоборствата! Не чуваш ли присмеха на тълпата? Подиграват се на него! Толкова зле е ранен, че не знам дали осъзнава колко сериозни са раните му, които му причиниха, когато го свалиха от коня! Той си мислеше, че ще ги надхитри в двубоите, обаче вече просто няма сили, а още четиринайсет шотландци го предизвикаха на бой…

Младата жена го гледаше безмълвно, а краката й сякаш бяха залепнали за пода. Не можеше да помръдне от мястото си — все едно се намираше в кошмарен сън.