Джудит Макнот - Кралството на мечтите

Когато той прозвуча, Черният вълк заби шпори в хълбоците на жребеца си и Зевс полетя като вихър напред. Копието на Ройс удари щита на противника му с такава сила, че той полетя на земята, а ездачът се строполи назад, падайки върху препънатия си десен крак. Чу се изхрущяване, което не оставяше никакви съмнения, че кракът е лошо счупен, след което Ройс, описал пълен кръг около терена, отново зае позиция за следващата схватка.

Дженифър беше виждала Иън Макферсън да се бие в турнири и преди и смяташе, че е невероятен в бойното изкуство. Сега Ройс не отделяше поглед от него и тя си помисли, че преценява силите на бъдещия водач на клана Макферсън. Докато наблюдаваше замислено съпруга си, изобщо не забеляза, че Иън Макферсън е застанал пред нея, подавайки й върха на копието си.

— Джени! — извика баща й, разтърсвайки я за рамото, насочвайки вниманието й към шотландеца. Младата жена погледна към рицаря и само нададе тих стон, но леля Елинор веднага се намеси.

— Иън Макферсън! — извика тя, сваляйки покривалото от главата си. — Ти винаги си бил изключително галантен кавалер! — След което завърза булото си за върха на пиката му.

Щом и двамата благородници застанаха един срещу друг, херцогинята веднага забеляза, че Ройс е неспокоен. Сега той се накланяше на седлото си, навеждаше се, изгърбваше се като тигър, нетърпелив да се нахвърли върху човека, дръзнал да иска дар от собствената му съпруга. Тръбен звук, тропот на копита, наведени копия — след което Иън Макферсън нададе смразяващ кръвта боен вик, а секунда по-късно се търкаляше безпомощно на земята заедно със своя кон. Тълпата избухна в аплодисменти, а Ройс описа още един кръг около арената.

На ред идваше груповият бой. Дженифър ужасно се боеше от мелето, защото разликата между него и истинската битка беше минимална. Единственото нещо, което не му позволяваше да се превърне в истинско клане, бяха няколкото правила, но щом херолдите оповестиха устава на сегашния турнир, тревогата й се засили. Както обикновено имаше забрана да се използват оръжия с остри върхове, участниците нямаха право да се нападат в гръб, както и да нанасят удари на конете. Също така бе забранено и да се атакува човек, който е свалил шлема си, защото това означаваше, че има нужда от почивка. Всеки участник обаче имаше право на не повече от две такива почивки. Побеждаваше тази страна, която беше дала по-малко жертви — сиреч по-малко съборени от конете (и ранени) рицари.

Като се изключи това, нямаше никакви други правила. Никакви въжета и никакви прегради, които да разделят двата противникови отбора, след като боят започнеше. Нищо. Дженифър затаи дъха си, очаквайки поредното съобщение, и когато го чу, лицето й помръкна — днес, обявиха херолдите, заради изкусните умения на рицарите се разрешаваше използването на големи бойни мечове, както и на тежки копия.

Две кавалкади от по стотина рицари всяка — едната предвождана от Ройс, а другата — от Дьомон — застанаха в срещуположните краища на арената, последвани от оръженосците, понесли копията и бойните мечове.

Дженифър се разтрепери, когато видя баща си, брат си, Макферсън и дузина други рицари от шотландските кланове в редиците на Дьомон. Едната група се състоеше само от англичани, а другата — от шотландци и французи. На младата жена това разделение изобщо не се понрави — участниците трябваше да се бият, водени от стремеж да се отличат с индивидуалните си качества, а не от желанието да триумфират над реалните си врагове. Груповият бой, в който рицарите са разделени по този начин, със сигурност щеше да прерасне в истинска кървава баня! Дженифър се опита да се успокои, обаче предчувстваше, че съвсем скоро ще се случи нещо ужасно!

Бойните рогове протръбиха три пъти и копитата на двеста коня изтрополиха по терена, а земята се разтърси, докато рицарите вдигаха във въздуха тежките мечове и масивните копия. След което ужасното нещо се случи — двайсетина от роднините на шотландката, предвождани от баща й и доведения й брат, се насочиха към Ройс, размахали мечовете си с яростта на жадуваното отмъщение.

Писъкът на младата жена беше заглушен от гневните викове на англичаните, докато шотландците се нахвърляха върху господаря на „Клеймор“ като конниците на Апокалипсиса. В последвалите мигове Дженифър стана свидетел на най-главозамайващото и спиращо дъха проявление на изкусно въртене на меча и сила, които някога бе виждала — Ройс се биеше като дявол, рефлексите му бяха толкова бързи, а замахът му — толкова мощен, че успя да събори шестима от конете им, когато най-накрая бе повален на земята. Тогава започна истинският кошмар — без да осъзнава, че е станала на крака, тя се опитваше да различи нещо в купчината от мъже и метал, а ушите й бучаха от звънтенето на стомана в стомана. Рицарите на Ройс видяха какво се случва, запробиваха си път към него и тогава на младата жена се стори, че всичко се промени. Черният вълк вилнееше сред плетеницата от тела като истински демон на отмъщението, стиснал здраво меча си в двете си ръце. В следващия момент той го вдигна над главата си и замахна с всички сили към баща й.