Джудит Макнот - Кралството на мечтите

— Дженифър! — прегракнало извика Стефан. — Ройс ги оставя да го убият. — Ръцете му се впиваха болезнено в раменете й, а гласът му заглъхваше от мъка. Той е там, на арената, и умира за теб! Той уби твоя брат и сега се моли…

Изречението увисна недовършено във въздуха, когато тя се отскубна от ръцете му и хукна като обезумяла.

Гарик Кармайкъл се изплю на земята до Ройс, докато обикаляше в тръс по арената с победоносно изражение, но на херцога изобщо не му беше до такива обиди в момента. Той се помъчи да се изправи на колене, чувайки оглушителния рев на тълпата. Поклащайки се, Черният вълк свали шлема си и се опита да го прехвърли в лявата си ръка, но тя висеше безжизнена до тялото му и шлемът се изтърколи на земята. Гауин тичаше към него — не, не беше Гауин, а някой в синьо наметало… Той примигна, опитвайки се да различи идващия, чудейки се дали не е следващият му противник.

През пелената от кръв, пот и болка, която замъгляваше зрението и ума му, херцогът за момент си помисли, че вижда женска фигура — някаква жена, която тичаше към него, а разпуснатите й коси се развяваха, блестейки в алено и златисто на слънцето. Дженифър! Той примигна, опитвайки се да фокусира погледа си, докато оглушителният рев на тълпата ставаше все по-силен и по-силен…

Ройс изстена, мъчейки се да се изправи на краката си, Дженифър се беше върнала — за да стане свидетел на поражението му. Или на смъртта му. И така да беше, той не искаше тя да го види как умира, пълзящ или търкалящ се в праха. С последни сили рицарят се надигна от земята и избърса потта от челото си. Когато погледът му се изясни, забеляза, че не халюцинира — съпругата му се приближаваше към него и беше настъпила странна призрачна тишина.

Дженифър сподави писъка си, когато видя жестоко счупената му ръка. Тя се спря пред него и в същия миг чу вика на баща си, а погледът й бе привлечен от копието, въргалящо се до краката на Ройс.

— Използвай го, Джени! — прогърмя гласът на лорд Мерик. — Използвай копието, дъще!

Ройс разбра какво ще се случи — тя беше дошла да довърши онова, което бяха започнали роднините й; да направи с него това, което той бе сторил с нейния брат. Без да помръдва, херцогът я наблюдаваше, забелязвайки как сълзите се стичат по красивото й лице, докато се навеждаше надолу. Вместо да се протегне за копието или кинжала обаче, тя взе дланта му в ръцете си и нежно я докосна с устни. През булото на болката и объркването Ройс най-накрая осъзна, че тя всъщност коленичеше пред него и от гърдите му се откъсна стон:

— Скъпа… — изрече, хвана я за ръката и се опита да я накара да се изправи. — Недей… Не прави това…

Тя обаче изобщо не го слушаше. Пред седем хиляди зрители Дженифър Мерик Уестморланд, графиня на Рокбърн, падна на колене пред съпруга си в смирен поклон, с лице, притиснато към ръката му. Раменете й се разтърсваха от ридания. Когато се изправи, тя отстъпи крачка назад, вдигна насълзеното си лице към неговото и изправи рамене. В смазаното тяло на Ройс припламна гордост — съпругата му се държеше така, все едно току-що бе посветена в рицарство от самия крал.

В следващия момент Стефан побутна Гауин и оръженосецът веднага се втурна към господаря си, който го прегърна със здравата си ръка и бавно закуцука, напускайки арената.

Радостните възгласи на тълпата, които го изпратиха, бяха почти толкова гръмки както когато бе повалил от коня Дьомон или Макферсън.

Вече в палатката си, Ройс бавно отвори очи, стискайки зъби за болката, която щеше да го обземе заедно с идването му в съзнание.

Глъчката, която се дочуваше отвън, му подсказа, че турнирът продължава. Тъкмо се питаше къде ли е Гауин, оглеждайки се за оръженосеца си, когато за момент му се стори, че сънува — Дженифър се бе надвесила над него, а около лицето й сякаш се бе образувал ореол от слънчева светлина, нахлуваща в палатката. Тя му се усмихна с такава нежност, че сърцето го заболя. Някъде отдалеч чу гласа й, който прошепна:

— Ти се завърна, любов моя.

Изведнъж му стана ясно защо я вижда обляна от светлина, защо не усеща никаква болка и защо тя се отнася толкова нежно към него. Произнесе го силно, с категоричен и безстрастен глас:

— Аз съм мъртъв.

Прекрасното видение обаче само поклати глава и седна внимателно на леглото до него. Жена му прибра един кичур зад ухото си и се усмихна, а по гъстите й мигли блестяха сълзи като миниатюрни капчици роса.

— Ако беше мъртъв — каза му тя, — щеше да се наложи аз да изляза на арената и да сразя доведения си брат.