Джудит Макнот - Кралството на мечтите

Победителят в единоборството получаваше три точки, а една точка се даваше за всеки удар с пика, нанесен на противника с достатъчна сила, че да доведе до разцепването на копието. Двубоите щяха да се водят в германски, а не във френски стил — което означаваше, че вместо по-тънките тополови пики щяха да се използват масивните копия, и то без предпазен наконечник на върха. Тълпата закрещя, когато разбра, че останалите единоборства, които щяха да се проведат след груповия бой, щяха да бъдат подредени според славата и уменията на рицаря. Това означаваше, че скуката от наблюдаването на схватките между маловажните бойци щеше да бъде оставена за финала, а голямото удоволствие щеше да бъде предложено най-напред.

След като и последните приготовления по конете и екипировката на участниците бяха завършили, херолдите отстъпиха от терена, прозвучаха бойни рогове и всички рицари, които щяха да вземат участие в турнира, се понесоха покрай трибуните в пълно бойно снаряжение, а конете им бяха окичени с цветни качулки, звънчета и покривала с герба на всеки от благородниците. Лъскавите доспехи блестяха толкова силно на слънцето, че Дженифър присви очи, а образите на всевъзможните лъвове, тигри, соколи, ястреби, мечки, дракони и еднорози затанцуваха пред очите й в пъстър калейдоскоп. Тя беше зашеметена от невероятната гледка и изпита гордост, като видя как баща й и брат й яздят заедно с четиристотин други рицари. Съпругът й обаче не беше сред тях и първите двама бойци, които щяха да се сблъскат, започнаха да се приготвят за предстоящата схватка под не секващите викове на тълпата: „Вълк! Вълк!“

Преди да се втурнат един срещу друг, всеки от двамата се приближи до онази част на трибуните, където седеше съпругата или дамата на сърцето му. Насочвайки пиките си, те изчакаха церемониалния дар от дамите си, знак за тяхната любов — шарф, панделка, шлейф, було, дори ръкав — който жената трябваше да завърже на върха на копието им. После заеха местата си и при звука на бойните тръби пришпориха жребците си един срещу друг. Копието на французина удари противника му в средата на щита, но шотландецът само се заклати на седлото си, без да падне на земята. На петия сблъсък френският рицар получи такъв удар, че бе съборен от коня си сред оглушителния рев на зрителите.

Дженифър не обърна никакво внимание на падналия боец, макар да се намираше съвсем близо до нея. Взирайки се в скръстените си в скута й ръце, тя очакваше с притеснение втората схватка и когато роговете прозвучаха отново, неохотно вдигна глава. Французинът се появи с пищно натруфения си в червено кон, а на бронята на гърдите му бе изобразена отровна змия. Изведнъж тълпата притихна и младата жена ужасено извърна поглед. И без да гледа обаче, знаеше, че съпругът й се е появил на терена. Неспособна да се въздържи, тя погледна към арената и това, което видя, накара сърцето й да спре. За разлика от веселите, крещящи и претрупани украси на останалите рицари Ройс бе изцяло в черно. Черният му кон беше покрит с наметало в същия цвят, дори юздата му беше черна, а на черния му щит едва се различаваше релефният образ на озъбена вълча глава.

Дори за Дженифър, която го познаваше, той изглеждаше страшен — а какво да кажем за останалите зрители на турнира! Тя го видя как поглежда към трибуната на „Клеймор“, усети моментната му грешка, когато погледът му се спря върху жената, седнала на стола, предназначен за съпругата му. Обаче вместо да се приближи до нея или до която и да било от другите жени сред публиката, които размахваха енергично шлейфовете и панделките си, опитвайки се да привлекат вниманието му към себе си, Ройс насочи коня си в противоположната посока.

Сърцето на Дженифър заби като обезумяло в гърдите й, когато разбра, че той се приближава към нея. Тълпата също забеляза това и изведнъж на трибуните се възцари тишина. Зрителите тръпнеха в очакване. Докато всички от „Мерик“ яростно сипеха проклятия и го ругаеха грубо, херцогът спря Зевс на разстояние едно копие от Дженифър и вдигна пиката си. Вместо обаче да доближи върха й до ръцете й за дара, който прекрасно знаеше, че тя няма да му даде, той направи нещо, което тя не бе виждала никога преди. Ройс бавно наведе копието си и докосна земята с върха му.

Той й отдаваше чест! Той я поздравяваше! Младата жена почувства как я обземат болка и ужас, заглушаващи всичко — дори и смъртта на Уилям! Тя се надигна от мястото си, макар да не бе сигурна какво възнамерява да направи, но моментът вече бе отминал. Зевс вече препускаше към другия край на арената, а французинът тъкмо спускаше забралото на шлема си. Заел позиция, херцогът застина неподвижно, очаквайки сигнала.