Джудит Макнот - Преди да те срещна

Ники се облегна назад и започна:

— Ще бъда пределно откровен, ако сте сигурна, че сте в състояние да го понесете.

— В състояние съм — увери го Шеридан.

— Откъде искате да започна?

— От самото начало, разбира се. Защо Стивън ме караше да вярвам, че той е Артър Бърлтън. Единственото нещо, което си спомних от деня, в който се озовах в леглото с бинтована глава, беше, че графът ме е посрещнал на парахода и ми е съобщил, че лорд Бърлтън е мъртъв.

Ники забеляза, че когато говореше за смъртта на Бърлтън. Шери беше сериозна, но не и разстроена. Очевидно Уестморланд се беше оказал прав в предположенията си, че тя и годеникът й едва са се познавали и следователно между двама им не е имало условия за зараждането на някои по-силни чувства.

— Бърлтън беше прегазен от карета в нощта преди вашето пристигане — започна твърдо той.

— Искрено съжалявах, когато чух за смъртта му — отвърна с подходящ тон Шеридан. — Това, което не разбирам, е по какъв начин графът се е заплел в цялата тази история.

— Лангфорд с управлявал въпросната карета — равно произнесе Ники. Тъй като Шери остана изненадващо спокойна, той сметна за нужно да добави: — Времето било мъгливо и мрачно. Бърлтън бил пиян и изскочил внезапно пред каретата, но Лангфорд обвинява себе си за трагичния край на лорда. Няколко часа след инцидента графът направил проучвания за покойния барон и разбрал, че годеницата на Бърлтън пристига от Америка на следващия ден. Графът не открил нито един близък или приятел на Бърлтън, на когото би могъл да повери мисията да ви съобщи новината. Всъщност, ако икономът на покойния не е бил информиран за вашето пристигане, едва ли някой щеше да ви чака. Вероятно си спомняте останалото — Лангфорд се качил на палубата, за да ви разкаже за случилото се и да ви предложи своята помощ. Очевидно е бил прекалено погълнат от неприятното задължение, защото е пропуснал да забележи навреме денка, който летял право към вас. Последвал е ударът.

Ники се приведе напред и си наля бренди. Шери се държеше превъзходно, помисли си с възхищение той.

— Лангфорд наредил да ви пренесат в неговия дом — продължи Дьовил. — Изпратил да повикат семейния лекар. В продължение на няколко дни вие сте лежала в безсъзнание и Уитиком почти не хранел надежди, че ще оцелеете. Когато в крайна сметка сте се съвзели и докторът е разбрал, че в резултат на удара сте загубили паметта си, той се разпоредил всички да се погрижат за спокойствието ви и да ви предпазват от всеки възможен стрес. Вие сте си мислели, че Лангфорд ви с годеник, затова ви… ние… ви оставихме да вярвате в това. Това е всичко, което знам. А освен това Лангфорд обвиняваше себе си за злополуката на парахода — за това, че не ви е предпазил от удара и че ви е поднесъл новините по неподходящ начин, поради което вие не сте успели да се защитите. Страдал е и от чувство за вина, че ви е лишил от годеник.

Шери потръпна от обида.

— И затова се е почувствал задължен да ми предложи друг годеник в свое лице? Така ли е?

Ники се поколеба, после кимна:

— Да, така е.

Шери извърна глава. Положи неимоверни усилия да не се разплаче заради наивността си да се влюби в човек, който не беше изпитвал към нея нищо друго освен чувство за вина. Нищо чудно, че Стивън никога не й беше говорил за любов! Нищо чудно, че се беше заел със задачата да й намери друг съпруг!

— Значи той всъщност с щял да се ожени за мен единствено от чувство за вина — изхлипа тя.

— Не бих казал, че това е единствената причина, която го е водела — внимателно подхвърли Ники. — Допускам, че изпитва нещо към вас.

— Разбира се! Онова, което изпитва, се нарича съжаление!

— Ще ви изпратя до дома на Лангфорд.

— Не мога да се върна там!

— Госпожице Ланкастър — рече строго той и това я накара да избухне в неконтролируем истеричен смях.

— Аз не съм Чариз Ланкастър!

Ники стана и разтревожено се приближи до нея. Кой дявол го беше накарал да повярва, че тя е достатъчно добре, за да понесе всички лоши новини!

— Аз не съм Чариз Ланкастър! — повтори Шери и смехът й премина в ридание. — Аз бях платената компаньонка на госпожица Ланкастър по време на пътуването й до Англия. Гувернантка! Ето какво съм! А той щеше да се ожени за мен! Как щяха да му се подиграват приятелите му за това! Графът си е позволил да изпита съжаление към една най-обикновена гувернантка!

За момент Ники се втренчи неразбиращо в нея, но после й повярва.

— Мили Боже! — прошепна.

— Аз си мислех, че съм Чариз Ланкастър! Кълна се!