Джудит Макнот - Преди да те срещна

Ники се втурна разтревожен към вратата и в бързината си за малко да повали слугата.

— Шери? — извика той, когато влезе в салона и зърна изкривеното лице на девойката. Пребледнелите й страни бяха мокри от сълзи, а сивите й очи бяха потъмнели и силно контрастираха с мъртвешкия цвят на лицето й. Седеше на самия край на дивана, сякаш всеки момент щеше да хукне да бяга. — Какво се е случило?

— Паметта ми… се върна — отвърна на пресекулки Шери и дълбоко пое въздух. — Аз… аз съм… измамница. Всички са… измамници! Чариз се беше сгодила за Бърлтън. Защо Стивън се преструваше на годеника й? Не, аз съм тази, която се преструваше…

— Не говорете — остро й нареди Ники и се приближи до масата с чаши и кристални гарафи. Напълни една чаша с бренди и й я поднесе. — Изпийте това. До дъно — добави, като я видя, че едва отпива от силното питие, потръпва и се опитва да върне чашата обратно. — Брендито ще ви помогне да се успокоите.

Ники мислеше, че Шери е изпаднала в истерия, защото е разбрала, че никога не е била сгодена за Стивън Уестморланд.

Тя го изгледа така, сякаш грижите му за нея бяха проява на лудост, после механично се подчини и изпи брендито, като кашляше при всяка глътка.

— Поне няколко минути не се опитвайте да говорите — предупреди я Ники, когато тя отново отвори уста.

Девойката сведе поглед към отпуснатите в скута си ръце. Шокът от връщането на паметта й, от мисълта за онова, което в действителност е, от срещата с истинската Чариз Ланкастър и нейните отвратителни обвинения я бяха накарали да хукне като подплашен дивеч от къщата на графа. Близо час се беше лутала из улиците, опитвайки се да намери най-подходящия начин да убеди Стивън, че наистина го е обичала, че никога не го е лъгала, независимо от твърденията на Чариз. Внезапно се беше сетила за нещо друго — Стивън Уестморланд никога не с бил сгоден за госпожица Ланкастър. Името на годеника й беше Бърлтън! Всички бяха взели участие в някаква странна игра.

Шери приседна на една пейка в близкия парк. Виеше й се свят. Трябваше да потърси отговорите на всички въпроси от някого, който имаше най-малко причини да я лъже.

Сега брендито, което Ники й беше дал, я зареди с увереността, че може да понесе всяко едно обяснение.

— Ще изпратя да доведат Лангфорд — уведоми я Ники.

— Не! Недейте! — извика Шери и французинът разбра, че тя все още силно е разстроена.

Той се настани в креслото срещу нея и успокоително рече:

— Много добре. Няма да мръдна от тази стая, докато вие не ми разрешите.

— Трябва да ви обясня — каза Шери, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Замисли се за миг, после промени намерението си. Най-добрият начин да получи интересуващата я информация беше да задава въпроси и да изисква отговори. — Не, вие ще трябва да ми обясните — поправи се тя. — Дойдох при вас, защото сте единственият човек който според мен не би спечелил нищо от… от разиграването на този театър… в който се е включило цялото семейство Уестморланд.

— Не е ли по-добре да обсъдите това с годеника си?

— Годеникът ми! — изсмя се нервно тя и поклати глава. — Артър Бърлтън беше сгоден за Чариз Ланкастър, а не Стивън Уестморланд! И ако чуя само още една лъжа, ще…

— Пийнете още бренди — прекъсна я Ники.

— Нямам нужда от бренди! — извика Шеридан. — Имам нужда от отговори, не можете ли да разберете това? — Беше й ясно, че Никълъс едва ли ще й отговори на въпросите ако тя не овладее истерията си, затова по-спокойно изрече. — Дойдох при вас, защото не си спомням да имам доказателства, че и вие сте взели участие в този чудовищен фарс. Никога не сте се обръщали към графа като към мой годеник, докато всички останали правеха именно това. Моля ви, помогнете ми! Кажете ми истината! Цялата истина! Ако не го направите, страхувам се, че ще полудея.

Ники беше силно изненадан, когато преди два дни Уестморланд обяви годежа си с госпожица Ланкастър, но после Уитни му обясни за смъртта на бащата на Шери и тогава французинът разбра защо е необходимо момичето да се омъжи, преди да е възвърнало паметта си. Доктор Уитиком непрекъснато повтаряше, че не бива да й се казва нищо, което да я натовари емоционално, но в този момент Ники беше сигурен, че единственият правилен път е да й се каже истината.

— Моля ви, помогнете ми — повтори тя. — Аз също трябва да ви обясня някои неща — срамни, неприятни, но ще го направя, когато вие свършите. Няма да скрия истината за себе си от вас. Ненавиждам преструвките и лицемерието.