Джудит Макнот - Преди да те срещна

… Двама мъже, които чакат в двора. Трети, застанал на прага на къщата с напрегнато лице…

„Слушай леля си Корнелия, скъпа. Ще се върна за теб, преди да си се усетила. След година, най-много след две.“

… Едно разстроено дете, притискащо се към него…

„Не, татко! Недей! Не ме оставяй тук! Моля те! Моля те! Ще нося рокли и ще се опитам да прибера безнравствената си коса, само не ме оставяй тук! Искам да съм теб и Раф, и Спящото куче. Моето място е при вас, няма значение какво казва тя! Татко, татко, чакай…“

… Сивокоса жена със строго изражение на лицето. Дете, което трябваше да й казва „лельо Корнелия“…

„Не се опитвай да ме извадиш от равновесие с този убийствен поглед, дете. Аз съм го отработила до перфектност преди много години и съм имунизирана към подобни неща. В Англия, където щеше да си внучката на ескуайър Фарадей, той би ти послужил добре, но тук е Америка.“

… Друга жена — решителна, но приятна…

„Може да ви вземем в нашето училище. Леля ви ми каза много хубави неща за вас, госпожице Бромлейт.“

… Гласове на малки момиченца…

„Добро утро, госпожице Бромлейт.“ Дланите й се потяха, коленете й трепереха. Вратата зад гърба й се отвори и едно русо момиче влетя в стаята и изкрещя гневно:

— Ти, отвратителна измамнице!

Шери отвори очи, вдигна глава и погледна в огледалото. Освен своето видя отражението на още едно лице. Познато лице.

— Господи! — промълви тя, опитвайки се със сетни сили да се задържи на краката си, после бавно се обърна и застана очи в очи с Чариз Ланкастър. Думите на новодошлата сякаш се врязваха в съзнанието й и оставяха там кървави следи.

— Ти, дяволско изчадие! Измамна уличница! Огледай се Наоколо. Виж и себе си! Ти всъщност си заела моето място!

— Не! — избухна Шеридан. — Не съм го направила умишлено. Божичко, аз…

— Ще ти трябва нещо повече от молитва, за да се спасиш от затвора! — изсъска бившата й ученичка с изкривено от ярост лице. — Ти си заела моето място… Подлъга ме да се омъжа за Морисън с всичките си романтични приказки и после си заела моето място! Всъщност си възнамерявала да се омъжиш за граф!

— Не, моля те, изслушай ме! Случи се нещастие и аз за губих паметта си.

Това само удвои яростта на другата.

— Загубила си паметта си! Както виждам, добре знаеш коя съм! — Тя рязко се обърна към вратата и заплашително изрече: — Ще се върна след миг с представители на реда и ще видим как те ще възприемат версията ти за загубена ти памет, мръсна…

Шери се спусна след нея, сграбчи я за раменете, за да я спре.

— Чариз, моля те, изслушай ме. Бях ударена… в главата… Не знаех коя съм. Чакай… Чуй ме! Нямаш представа какво ще означава за тях един скандал!

— Ще те вкарам в затвора, преди да е настъпила нощта! — закани се Чариз и се изскубна от ръцете й. — Ще направя твоя любим граф за посмешище!

Пред очите на Шеридан притъмня. Вестникарски заглавия. Скандал. Затвор.

— Ще си отида! — извика тя. — Няма да се върна. Няма да създавам повече неприятности. Не води полиция. Един скандал ще ги убие. Погледни ме — тръгвам си!

Шери отвори вратата и бързо излезе. След час Стивън щеше да влезе в този хол, но нямаше да завари там бъдещата си съпруга. Щеше да си помисли, че го с изоставила. Тя се спусна към библиотеката, надраска набързо една бележка, пъхна я в ръцете на стоящия наблизо прислужник изскочи на улицата и изчезна зад ъгъла.

Тича, докато не й останаха сили да направи нито крачка повече. Облегна се изнемощяла на стената на една къща и в съзнанието й прозвуча любимият глас:

„Последния път, когато бяхме заедно в Америка, се скарахме. Докато беше болна, не мислех за това, но онази вечер открих, че продължавам да помня кавгата ни.“

„За какво се скарахме?“

„Бях решил, че обръщаш прекалено голямо внимание на друг мъж. Ревнувах.“

Стивън не я беше ревнувал. Спомни си как се беше напрегнал, когато наивно го беше попитала дали са „много влюбени един в друг“.

Сега си обясняваше реакцията му. Те никога не са били влюбени.

От шока и объркването Шери загуби съзнание.

Стивън влезе в антрето, облечен в официален костюм, и с усмивка кимна на Колфакс.

— Тук ли е викарият?

— Да, милорд, в синия салон е — отвърна прислужникът, а лицето му беше странно посърнало за подобен радостен случай.

— Брат ми със свещеника ли е?

— Не, негова светлост е във всекидневната.

Младоженецът нямаше право да вижда булката, преди двамата да се изправят пред олтара, затова предпазливо попита.