Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Мога ли да вляза там?

— Разбира се.

Стивън се насочи към всекидневната. Завари брат си застанал до камината.

— Пристигам малко по-рано — започна графът. — Мама и Уитни ще дойдат всеки момент. Виждал ли си Шери? Има ли тя нужда от…

Клейтън бавно се извърна. На лицето му беше изписана такава тревога, че Стивън замлъкна по средата на изрече ниско:

— Какво се е случило?

— Тя си тръгна, Стивън.

Графът изумено се втренчи в брат си.

— Оставила е това — каза Клейтън и му подаде сгънат на две лист. — Има и нещо друго — една млада жена иска да се срещне с теб. Твърди, че тя е истинската Чариз Ланкастър.

Стивън разгъна бележката. Очевидно беше написана набързо. Всяка дума се забиваше в съзнанието му, изгаряше душата му:

Както съвсем скоро ще разбереш от истинската Чариз Ланкастър, аз не съм тази, за която си ме смятал. Нито онази, за която аз самата съм се мислела. Моля те, повярвай ми! До мига, в който Чариз Ланкастър се появи пред мен, аз не си спомнях нищо за себе си и бях приела версията, която всички вие ми представихте след инцидента. Сега, след като вече зная коя съм, разбрах, че е невъзможно да се омъжа за теб. Ясно ми е и друго — че това, което Чариз ще ти разкаже, ще ти прозвучи много по-правдоподобно от онова, което аз твърдя в тази бележка.

Това ме наранява много повече, отколкото можеш да си представиш. Чудя се как ще продължа да живея отсега нататък с мисълта, че ти завинаги ще носиш у себе си убеждението, че съм използвачка и долна интригантка. Но ти няма да повярваш! Зная, че няма!

Тя беше задраскала последната дума и се беше подписала Шеридан Бромлейт.

Шеридан Бромлейт… Шеридан. В този така болезнен миг Стивън се втренчи в името й и си каза, че то с силно прекрасно, единствено! Подхождаше й много повече от името Чариз.

— Жената, която те чака, твърди, че си подло измамен умишлено.

Графът смачка листа и задавено попита:

— Къде е тя?

— Чака те в кабинета.

Почувства, че е способен да удуши тази натрапница. Бързо се отправи към кабинета си, твърдо решен да уличи новата Чариз Ланкастър в лъжа Беше сигурен, че Шери никога не би го излъгала. Не и умишлено.

Но имаше една подробност, която не му даваше мира — тя си беше тръгнала, беше избягала, вместо да се изправи пред него и да му обясни. Значи се чувстваше виновна…

Докато вървеше към кабинета, си повтаряше, че Шери ще се върне до час-два. Вероятно беше избягала, защото е била разстроена. Нали Уитиком беше казал, че загубата на паметта е форма на истерия. Паметта на любимата му се беше върнала, а това беше провокирало нервна криза.

Представи си я как се лута из Лондон — сама и объркана…

Той студено кимна на блондинката, която го чакаше в кабинета, и се настани зад бюрото си.

— Седнете — посочи й един стол той. — Да чуем какво имате да ми казвате.

— О, имам да ви казвам много неща! — извика невъздържано тя и Стивън си помисли, че тази Чариз Ланкастър напълно се покриваше с представата му за къдрокосата блондинка, която беше очаквал да срещне на пристанището в деня на пристигането на парахода.

Чариз усети желанието му да постави под съмнение всяка нейна дума. При мисълта, че този красив и богат мъж би могъл да бъде неин, яростта и решителността й се засилиха.

— Отправили сте сериозни обвинения към някого, който в момента не е тук, за да се защити — с неприязън рече графът. — Хайде, говорете!

— О, виждам, че не искате да ми повярвате! — разтревожено възкликна Чариз. — Аз самата не исках да повярвам. Когато прочетох обявата във вестника. Тя ви е измамила, както винаги е мамила всички около себе си.

— Шери страдаше от амнезия — загуба на паметта!

— А когато аз се появих, паметта й моментално се върна! Как си обяснявате това? Тя е лъжкиня, амбициозна интригантка. Такава е била винаги! На парахода сподели с мен, че смята да се омъжи за някого като вас и както виждате планът й почти успя. Първо се опитваше да ми отнеме съпруга, а после е хвърлила око на вас!

— Докато Шери не се върне и не се изправи срещу вас и нападките ви, ще приема всяка ваша дума като проява на злоба от страна на една ревнива малка нахалница!

— Ревнива! — избухна Чариз и скочи на крака. — Как смеете дори да си помислите, че мога да ревнувам от онази червенокоса вещица! За ваше сведение тя избяга, защото беше разкрита, милорд! И никога няма да се върне, чувате ли? Тя си призна, че ви е лъгала!

Нещо стегна гърдите на Стивън. Русата жена казваше истината — искреността беше изписана на лицето й. Тя мразеше Шеридан Бромлейт и изпитваше задоволство от факта, че бяха направили графа на глупак.