Джудит Макнот - Преди да те срещна

Зрителите от галерията и задната част на партера любопитно извръщаха глави към ложите и Шери се опитваше да изглежда възможно най-естествена, докато сърцето и биеше силно.

Чувстваше се засрамена от реакцията на тялото си. Та това може би беше едно обикновено докосване от страна на Стивън! Реши да провери. Докато графът разговаряше с брат си, тя нежно погали кокалчетата на пръстите му Нямаше видим резултат или по-скоро Стивън направи леко движение, сякаш се канеше да отдръпне ръката си. Но не го направи. Обърна длан нагоре и Шери последователно погали всеки един от дългите му пръсти и силната му длан.

„Обичам те! — опитваше се да му каже тя с всяко докосване. — Моля те, обичай ме и ти.“

Стивън полагаше огромни усилия да води нормален разговор, докато мислите му бяха насочени другаде. Той крадешком погледна към приведената глава на Шери. Седеше на оживено място и беше така възбуден, сякаш беше прекарал поне час в любовна игра, а не просто да си държат ръцете с неопитна девственица. Удоволствието му растеше с всяка изминала секунда и той се страхуваше, че ще стигне до края, но не я спря — дори разтвори още по-широко пръстите си, за да подтикне Шери да продължи. Тя искаше да го докосва — тази мисъл го възбуждаше дори повече от самото докосване.

В бляскавия свят, в който Стивън живееше, ролите бяха строго разпределени: съпругите се използваха за осигуряване на наследник; съпрузите бяха социална и финансова необходимост; любовниците задоволяваха страстите. Графът познаваше десетки семейства, в които мъжете и жените бяха чужди един на друг и си търсеха партньори навън. Съпругите не копнееха за ласките на съпрузите си и не се опитваха да ги предизвикат, нито пък се стараеха ла провокират мъжете си да потърсят тяхната близост. А Шери правеше именно това.

Той скришом наблюдаваше изящния й профил, докато пръстите й чертаеха нещо по дланта му — две букви, Ш и Л. Тя описваше инициалите си.

Прииска му се да я отвлече в някой тъмен ъгъл и да покрие устните й със своите…

Представяше си как я целува, как устните му преминават надолу и се спират върху гърдите й, когато оркестърът засвири. Не знаеше дали да се радва, или да съжалява за това, че музиката откъсна Шери от заниманието й.

Тя се приведе напред. Тежките завеси с избродирани върху тях жени с тромпети и лаврови венци в ръце се вдигнаха. Девойката забрави за всичко наоколо.

Стивън държа ръката й в своята по време на целия път към дома.

— Предполагам, че представлението ти хареса — подхвърли той, докато двамата вървяха по озарената от лунна светлина пътека към дома му.

— Възхитена съм! — възкликна Шеридан. — Мисля, че разпознах операта. Не думите, мелодията.

Тази добра новина беше последвана от друга. Колфакс ги посрещна във фоайето и ги уведоми, че майката на графа вече си е легнала.

— Благодаря ти. Колфакс. Смятам, че ще е добре и ти да последваш примера на херцогинята — отбеляза Стивън и въображението му отново започна да рисува картините, които си беше представял в операта.

Икономът се отдалечи и графът впи поглед в Шери, която тъкмо му пожелаваше лека нощ.

— Благодаря ти за прекрасната вечер, милорд!

— Името ми е Стивън — прекъсна я той. Как, за Бога, не беше я помолил досега да се обръща към него на малко име!

— Благодаря ти, Стивън — кимна с усмивка Шери, учудена от интимността, която това обръщение създаваше.

Графът я хвана за ръка и я поведе към салона, затвори вратите и се обърна към годеницата си.

Шери се вгледа в осветеното му от луната лице.

— Какво… — започна тя, но той не я остави да довърши.

— Това — отвърна, опря длани на вратата, на която Шери се беше облегнала, притисна тялото си към нейното и потърси устните й.

Цялото й същество замря, после сякаш завибрира. От устните й се изтръгна стон и тя обви ръце около шията му, отвръщайки на настойчивата му целувка.

Томас Морисън влезе в уютната всекидневна, стискайки сутрешния брой на „Поуст“ под мишница, и внимателно се вгледа в съпругата си. Младата жена разсеяно ровеше с вилицата в чинията си, а погледът й бе насочен към прозореца, от който се откриваше гледка към оживената улица.

— Чариз, какво те притеснява през последните дни?

Тя вдигна поглед към лицето, което толкова й беше харесало преди време, после огледа стаичката в малката къща. Обзе я такава злоба към съпруга й и към нея самата, че не успя да отговори. Този мъж й се беше сторил невероятно романтичен и красив в бляскавата си униформа, когато за пръв път го видя на парахода, но всичко се беше променило в мига, в който двамата произнесоха брачната клетва. Той я беше накарал да върши онези противни неща в леглото и когато тя му беше заявила, че й е неприятно това, което двамата правят, той й се беше разсърдил за пръв път, откакто се познаваха. Беше му дала да разбере, че няма да го понася безропотно, както и че има намерение поне тя да си прекара добре по време на медения им месец в Девън. Но когато съпругът й я беше докарал в Лондон и й беше показал дома си, Чариз просто полудя. Беше я излъгал, беше я накарал да повярва, че има красива къща и приличен доход, но според нейните стандарти това, което той й беше предложил, в действителност граничеше с бедността. Сега тя го мразеше.