Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Обзалагам се, че Клейтън няма да забележи промяната!

— Аз пък смятам, че лорд Уестморланд едва ли е обърнал внимание на вчерашния ми коментар за сапфира и роклята ми — през смях отвърна Шери. — Той беше прекалено погълнат от… — тя преглътна думата „целувки“ и Стивън едва се сдържа да не се разсмее.

— Да се обадим ли, че сме тук?

— На всяка цена — кимна брат му и застана зад гърба на Шери: — Казвал ли съм ти някога колко много ти отива зеленият цвят, любов моя?

Уитни тъкмо си слагаше ръкавиците, когато две мъжки ръце се спряха на раменете й и до ушите й достигна нежният шепот на Стивън:

— Шери, уговорих се с брат ми да ни остави насаме, когато се върнем от операта. Той ще отвлече вниманието на Уитни… — Усмивката й замръзна на устните й, когато се обърна и видя ироничното изражение на лицето на девер си.

— Стивън Уестморланд, ако дори посмееш да… — започна тя.

В същия миг каретата на херцог и херцогиня Дранби минаваше покрай прелестната фасада на дома на граф Лангфорд. Херцогинята огледа красивата постройка и с въздишка се обърна към съпруга си:

— Дранби, за кого ще омъжим нашата Джулия сега, след като Лангфорд е вече зает? Къде ще намерим мъж, равен нему по вкус, елегантност, добри обноски и…

Входната врата се отвори и отвътре изскочи смеейки се младата годеница на графа, а самият граф я следваше по петите.

— Шери! — викаше той. — Знаех, че не си ти!

Американското момиче извика нещо в отговор и се насочи към каретата на херцога на Клеймор, спряна пред тази на Лангфорд. Клейтън и Уитни вече се бяха настанили и през смях наблюдаваха как графът настига годеницата си, хваща я през кръста, отделя я от стъпалата на каретата на херцога и я повлича към своята.

— Дранби! — възкликна херцогинята. — Току-що видяхме най-пикантната случка на годината! Чакай само да видиш какво ще стане, като разкажа на останалите!

— Ако послушаш съвета ми, по-добре да не си губиш времето — посъветва я съпругът й и тежко се облегна назад.

— Защо?

— Защото никой няма да ти повярва!

Улицата, водеща към „Ковънт Гардън“, беше препълнена с карети, които очакваха своя ред да се придвижат напред.

— Прилича на древногръцки храм! — възкликна очаровано Шери, щом надникна през прозорчето на тяхната карета и видя ярко осветената фасада на операта. — Напомня ми на картината, окачена в библиотеката ти.

Ентусиазмът й беше толкова заразителен, че Стивън не се стърпя и също погледна навън.

— Сградата е построена по подобие на храма на богинята Минерва в Атина — обясни графът.

Когато двамата слязоха, Шери се спря за миг и отново огледа величествената постройка.

— Прекрасно е! — промълви тя и тръгна по украсеното с йонийски колони и лампи в същия стил стълбище, без да обръща внимание на учудените погледи, с които околните я проследяваха. Беше прието представителите на аристократичните кръгове да се появяват на обществени места, придавайки си вид на отегчени и преситени. Лицето на Шери обаче сияеше от удоволствие. Спря се в преддверието, водещо към ложите, и обходи с поглед изящните колони и извитите ниши, украсени със сцени от времето на Шекспир.

Стивън не искаше да я откъсва от заниманието й, но в същото време си даваше сметка, че препречват пътя, и леко докосна лакътя й:

— Ще останем след края на представлението, за да можеш да разгледаш всичко на спокойствие.

— О, съжалявам! Но не мога да си обясня как така хората подминават равнодушно тази красота, без дори да я погледнат.

Ложата на Стивън беше на централно място. Имаше полилей и беше украсена със златни цветя и звезди.

— Надявам се, че операта ще ти хареса — каза графът, настани се до Шери и любезно кимна на приятелите си в съседната ложа. — Идвам тук всеки вторник.

Шери извърна към него озареното си от щастие лице. Беше толкова хубаво, почти нереално.

— Мисля, че ще ми хареса. Чувствам се силно развълнувана, което е добър знак.

Очите му й се усмихваха, после погледнаха надолу към устните й и изражението им се промени — задържаха се там, сякаш ги погалиха, и отново се вдигнаха към очите й. Това беше целувка. Целувка, която Стивън искаше да я накара да усети. В отговор Шери потърси ръката на годеника си и леко я стисна. Движението й беше едва доловимо. Не беше сигурна, че Стивън го е усетил, и все пак, когато той се обърна, за да поздрави едни свои познати, отбили се в ложата им, пръстите му се обвиха около нейните. Палецът му погали дланта й и по гърба на Шери полазиха тръпки на възбуда. Това отново беше целувка, този път под друга форма — по-бавна, по-дълга, по-дълбока. Тялото й се разтапяше от нежното докосване.