Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Никълъс — рече след кратко колебание тя, — мога ли да ви призная нещо?

— Разбира се.

— Аз съм стара, дремя дори когато не ми се спи и понякога паметта ми изневерява…

— Не съм забелязал — галантно отбеляза Ники.

— Но, мило момче — продължи госпожица Черити, — дори за миг не съм вярвала, че сте влюбен в нашата скъпа Шери!

От изненада той обърка стъпките.

— Вие… Не мислите, че съм бил увлечен по нея?

— Естествено. Нещата се развиха точно така, както ги бях планирала.

— Както вие сте ги планирали? — Изумлението му нямаше граници. Започваше да си обяснява някои неща и му идеше да избухне в смях при мисълта какъв наивник се беше оказал.

— Разбира се — отвърна тя и мило наклони глава. — Не обичам да се хваля, но успях да постигна целта си по отношение на онези двамата. — Тя кимна по посока на Шери и Стивън.

Ники я изгледа замислено.

— И как сте я постигнали?

— Малко бутване тук, по-силен тласък там, мило момче. Макар че тази вечер се запитах дали трябваше да оставяме Шери да се свърже с Лангфорд. Та той беше обезумял от ревност заради Мейкпийс! — Раменете й се разтресоха от смях. — Беше най-забавното нещо, на което съм ставала свидетелка от трийсет години насам. Или поне мисля, че е… От мига, в който Хю Уитиком ме помоли да стана компаньонка на Шери, се чувствам изключително полезна. Разбира се, давах си сметка, че от мен не се очаква да изпълнявам стриктно задълженията си, иначе докторът щеше да се спре на някоя друга дама. — Госпожица Черити млъкна и впи малките си очички в лицето на кавалера си. Никълъс я гледаше така, сякаш едва сега я виждаше. — Искате да ми кажете нещо ли, скъпо момче?

— Да.

— Кажете?

— Моля ви да приемете най-искрените ми извинения.

— Заради това, че сте ме подценявали ли?

Ники кимна, усмихна се и госпожица Черити отвърна на усмивката му.

— Няма нищо. Всички го правят.

— Чувствам се като гост в собствения си дом — сподели Стивън с брат си, докато чакаха жените да се приготвят за опера. Двамата седяха във всекидневната в дома на графа Стивън и Шери не бяха оставали насаме след обявяването на годежа им. Беше абсурдно, че сега, когато връзката им беше официално оповестена, липсваха всички условия за някаква интимност между младите влюбени.

По предложение на майка си Стивън се премести в дома на Клейтън, а вдовстващата херцогиня пренесе багажа си в къщата на графа. Смяташе да остане там с Шери през трите дни, предшестващи сватбата, за да „елиминира всяка възможност за клюки, тъй като сега цялото общество следеше зорко всяка крачка на девойката“.

Стивън се беше съгласил с предложението на майка си само защото се надяваше, че доктор Уитиком ще отстоява предишните си позиции по отношение на нуждата на Шери от присъствието на нейния любим годеник и смяташе, че госпожица Черити ще продължи да изпълнява ролята на компаньонка на госпожица Ланкастър.

Вместо това обаче старият лекар напълно подкрепи Алисия Уестморланд. Той също изрази мнение, че репутацията на Шери може да пострада от честите й срещи с графа.

Тази вечер ролята на придружители на девойката изпълняваха брат му и Уитни. Старата херцогиня нямаше да отиде с тях на опера, защото имала важна работа, но обеща, че когато се върнат, четиримата ще я заварят у дома.

— Винаги можеш да преместиш Шери у нас, а после и ти да се прехвърлиш тук — отбеляза Клейтън, забавлявайки се от неудобната позиция, в която се намираше брат му.

— Предложението ти е абсурдно. Няма смисъл да развалям нещата непосредствено преди сватбата. Мога да почакам още три дни, преди да я отведа в леглото, все пак…

До слуха им достигнаха гласовете на жените и Стивън замълча. Двамата джентълмени се изправиха и се загледаха в двете красавици, които слизаха надолу по стълбите, увлечени във весел разговор.

— Погледни ги! — разнежено рече Клейтън. — Само за портрет са!

Херцогинята на Клеймор и бъдещата графиня на Лангфорд се смееха звънко и мъжете също се усмихнаха. Уитни беше облечена в яркосиня рокля, когато пристигна в дома на графа, а Шери беше казала, че възнамерява да бъде в зелено, въпреки че „сапфиреносиньото бил любимият й цвят“, беше добавила тя, поглеждайки към огромния сапфир, вграден в годежния пръстен, даден й от Стивън.

Двете очевидно бяха променили намеренията си и съответно — роклите си. Уитни беше в зелената рокля на Шери, а Шери — в тази на херцогинята.

Докато двамата мъже ги проследяваха с поглед, чуха как Уитни поверително рече на бъдещата си етърва: