Джудит Макнот - Преди да те срещна

Ръдърфорд слезе от подиума и прекоси опразнения дансинг, но никой не му обърна внимание. Оркестърът засвири валс и всички с нетърпение очакваха щастливата двойка да се появи пред тях.

— Какъв чудесен начин да се обяви един годеж! — възкликна развълнувано Шери.

— Радвам се, че го одобряваш — рече Стивън, хвана я за ръката и я поведе към дансинга — за да й даде възможност да наблюдава по-добре онова, което предстоеше да се случи, допусна Шери. Но щом се озоваха там, Стивън застана пред нея. Пречеше й да вижда и тя се повдигна на пръсти, вперила поглед напред.

— Госпожице Ланкастър — рече той, опитвайки се да привлече вниманието й.

— Да? — отвърна Шери, отвръщайки с усмивка на веселия му поглед.

— Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен? — Нямаше време да реагира, защото ръката му мигновено се плъзна около кръста й и двамата се понесоха в плавния ритъм на валса. Разнесоха се радостни възгласи. Започнаха да се вдигат наздравици. Шумът беше оглушителен.

Кристалните полилеи хвърляха искри върху танцуващата двойка — висок тъмнокос мъж, който водеше с лекота красива девойка, облечена в рокля от бял сатен. Шери видя отраженията им в огледалата, потопила се в романтичната магия на този миг, и вдигна очи към Стивън. Потъна в дълбокия му син поглед и видя там нещо дълбоко, нежно, недоизказано… Очите му обещаваха… питаха… подканяха я.

„Обичам те“ — помисли си тя.

Ръката му още по-плътно обгърна талията й, сякаш Стивън чу онова, което Шери не изрече на глас. Внезапно девойката осъзна, че всъщност го беше казала.

Майката на Стивън стоеше на площадката и с усмивка наблюдаваше танцуващата двойка. Вече си представяше чудесните внуци, с които в скоро време щеше да се сдобие. Искаше й се съпругът й да беше жив, за да сподели с нея радостта от този прекрасен момент. Беше сигурна, че Робърт щеше да хареса Шери. Алисия несъзнателно потърка брачната халка, която покойният й съпруг беше сложил на пръста й преди близо четири десетилетия, и разнежено продължи да наблюдава сина си и красивата му годеница. Мислено се обърна към Робърт, сякаш той беше жив и стоеше до нея:

„Погледни ги, скъпи. Стивън толкова прилича на теб, а Шери ми напомня за мен в някои отношения.“

Усещането за невидимото присъствие до нея беше толкова истинско, че тя сякаш почувства как ръката на Робърт се плъзва около кръста й и чу гласа му:

„В такъв случай синът ни е извадил голям късмет, любов моя.“

На устните й плъзна щастлива усмивка, като се сети колко много беше допринесла тя за осъществяването на този годеж. Очите й весело блеснаха, щом се сети за списъка, който беше предложила на сина си и за гневната му реакция, при вида на изброените в него имена на кандидати. Предложените от нея господа бяха толкова стари и немощни!

„Успях!“ — помисли си доволно тя.

Хю Уитиком стоеше до нея и си мислеше за многото случаи, в които двамата с Робърт осъмваха на дансинга със своите любими съпруги. Наблюдаваше Стивън и Шери и беше горд от факта, че така успешно беше успял да манипулира ситуацията. Е, когато младата американка възвърнеше паметта си, щяха да последват доста неприятности, но тя обичаше Стивън Уестморланд, както и той — нея. Хю беше сигурен.

„Успях, Маги!“ — обърна се негласно към покойната си съпруга старият доктор.

„Да, успя! — отвърна му тя. — А сега покани Алисия на танц. Моментът с много специален.“

— Алисия, ще танцуваш ли с мен? — колебливо попита лекарят.

Тя се обърна усмихната към него и му подаде ръка:

— Благодаря ти, Хю! Каква прекрасна идея! От години не сме танцували заедно.

Госпожица Черити Торнтън стоеше, заела челна позиция до дансинга, потропваше с крак в ритъма на валса и със задоволство наблюдаваше как графът на Лангфорд успешно изпълнява ролята си на бъдещ съпруг на госпожица Ланкастър.

— Госпожице Торнтън! — чу се глас край ухото й. Тя се обърна и изненадано изгледа Никълъс Дьовил, застанал на крачка от нея. — Ще ми позволите ли да ви поканя?

Зашеметена от факта, че той беше избрал именно нея за своя партньорка в този тъй тържествен момент, тя му се поклони и пъхна ръка под лакътя му. Хванала красивия си кавалер под ръка, тя се чувстваше като младо момиче.

— Бедничкият Мейкпийс! — въздъхна госпожица Черити, но в действителност не изпитваше и никакво съжаление към младото конте. — Изглежда напълно смазан.

— Надявам се, че вие поне не сте смазана — загрижено я погледна Ники и понеже възрастната дама, изглежда, не го разбра, добави: — Бях останал с впечатлението, че подкрепяте моята кандидатура.