Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Да, Стивън — подкрепи я Уитни и хвана девер си под ръка. Усмивката й подсказваше, че Клейтън й е предал новината за предстоящата сватба. — Би ли се постарал да изглеждаш по-приветлив, при положение че някои от най-желаните ергени в Лондон са на път да обсебят нашата млада приятелка?

— Не — отвърна безцеремонно графът, хвана Шеридан за ръка и се обърна да поднесе почитанията си на домакина на вечерта.

Маркъс Ръдърфорд беше висок мъж с внушителна външност. Имаше самочувствието и самоувереността на благородник с богато родословие. Той веднага допадна на Шери и тя искрено съжали, че трябва да обърне внимание на младежите от „Алмак“, вместо да поговори с лорд Ръдърфорд.

— Конкуренцията ти е голяма, Стивън, и нищо чудно! — отбеляза домакинът, когато Мейкпийс отведе Шеридан на дансинга под одобрителния поглед на госпожица Черити.

— На всичкото отгоре обектът на твоето обожание има компаньонка, която, изглежда, не гори от радост, че ти се навърташ наоколо! — през смях подхвърли Клейтън.

Стивън чу думите на брат си и внезапно му хрумна нещо, което чудесно го устройваше и освен това щеше да защити доброто име на Шери.

— Научих, че Ники Дьовил я намира за необикновена — рече Ръдърфорд и поднесе чашата с шампанско към устните си. — Явно я харесва много, щом също се е прежалил да отиде в „Алмак“. Носи се слух, че двамата с него сте подпирали една и съща колона, тъй като не сте успели да се преборите с останалите ухажори. Представям си каква гледка сте били! — разтресе се от смях Ръдърфорд. — Ти и Дьовил в „Алмак“, и то в една и съща вечер. Два вълка сред ливада, пълна с малки агънца! Къде е Ники, между другото?

— Надявам се, че се с заврял някъде да лекува нараненото си сърце — отвърна Стивън с престорено безразличие.

— Кой? Дьовил? — изсмя се отново Ръдърфорд. — Трудно ми е да го повярвам! Защо да му е наранено сърцето?

— Защото обектът на неговите чувства току-що се съгласи да се омъжи за друг — отвърна Стивън и веждите му шеговито трепнаха.

— Наистина ли? — Домакинът погледна към Шери и Мейкпийс. — Не може да е Мейкпийс! Кажи ми, че тази красавица няма да стане жертва на това конте!

— Тя няма да се омъжи за Мейкпийс.

— А за кого тогава?

— За мен.

Ръдърфорд развеселено направи жест към тълпата и попита:

— Ще ми позволиш ли да съобщя новината тази вечер? Ще ми достави огромно удоволствие да видя израженията на лицата им, когато чуят за предстоящата сватба.

— Защо не?

— Чудесно! — възкликна домакинът и критично изгледа Уитни Уестморланд: — Ако си спомняте, ваша светлост, веднъж ви предложих да обявя вестта за вашата женитба, но тогава вие си бяхте наумили, че сватбата ви трябва да бъде запазена в дълбока тайна.

Тази невинна забележка накара Клейтън и Стивън да погледнат подигравателно към младата херцогиня. Навремето тя се беше опълчила срещу намерението на Клейтън да я направи своя жена и реакцията й беше предизвикала истински хаос в цял Лондон.

— Престанете! — усмихна се засрамено Уитни. — Ще ми позволите ли някога да забравя този унизителен момент?

— Не! — прихна съпругът й и нежно я погледна.

Шери най-сетне се върна при Стивън и приятелите му и с удоволствие се включи в разговорите. Внезапно Ръдърфорд се отдели от групата и се насочи към подиума, където беше разположен оркестърът. Това не й направи особено впечатление до момента, в който музиката напълно замря и няколко последни акорда призоваха за вниманието на присъстващите. Разговорите престанаха и изненаданите гости извърнаха глави към домакина, чудейки се каква ли може да бъде причината за това неочаквано прекъсване.

— Дами и господа — развълнувано започна Ръдърфорд, — на мен се пада честта да ви съобщя за един много важен годеж — часове преди събитието официално да бъде обявено във вестниците… — Шери се огледа наоколо, за да разбере коя ли е щастливата двойка. Пропусна да забележи нежната усмивка, с която лорд Уестморланд я наблюдаваше. Ръдърфорд продължи: — Сигурен съм, че тази новина ще бъде посрещната с облекчение от повечето ергени в тази зала, които ще са щастливи да се освободят от един наистина сериозен съперник. А, виждам, че успях да събудя любопитството ви! — със задоволство отбеляза той, обхождайки с поглед стотиците лица, обърнати с нескрит интерес към него. — Ще си позволя още малко да ви подържа в напрежение, като вместо да обявя имената на щастливите годеници, им предоставя възможността официално да открият тазвечерния бал.