Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Предполагам, че в техните очи съм просто една тлъста банкова сметка с крака — въздъхна Стивън и хладно изгледа лейди Рипли, която оживено шепнеше нещо на дъщеря си и час по час поглеждаше към младия граф. — Добре поне, че госпожица Рипли има достатъчно гордост и здрав разум и не си губи времето да въздиша по нас.

— Ако ми позволиш да те представя на младата дама, вечерта ти поне няма да е пълен провал — предложи Ники. — За съжаление аз вече съм обвързан с очарователната червенокоса дама, която изглежда успя да се привърже към мен.

— Дьовил! — процеди през зъби Стивън и тонът му беше в рязък контраст с любезното изражение на лицето му.

— Да, Лангфорд?

— Стой настрана!

— Да не би да искаш да ми кажеш, че внезапно си променил намеренията си и че вече нямаш желание да се отървеш от задълженията си към госпожица Ланкастър? — невъзмутимо попита Ники.

— Ти май ме предизвикваш да се срещна с теб на някоя закътана поляна в ранни зори! — изстреля на един дъх Стивън.

— Ни най-малко, макар че идеята всъщност ми се струва доста привлекателна — отвърна французинът и тръгна към залата за игра на карти.

Шери скоро установи, че позициите й сред останалите момичета в залата рязко са се променили. Тя добре знаеше причината за това. В мига, в който се появи в стаята за почивка, разговорите секнаха и всички погледи въпросително се насочиха към нея.

— Изпитах огромно задоволство, когато видях как поставихте графа на място! — наруши тишината една едра девойка. — Сигурна съм, че никога през живота си не е получавал такъв удар.

— Сигурна съм, че го очакват поне още дузина подобни удари — усмихна се пресилено Шери.

— Не дузина, стотици! — доволно възкликна девойката. — О, но той е толкова красив и мъжествен! Не сте ли съгласна с мен?

— Не. Предпочитам по-посредствените мъже.

— Този тип мъже ли предпочитат американките?

— Поне тази тук американка ги предпочита — отвърна Шери.

— Чух, че наскоро сте претърпели произшествие, в резултат на което сте си загубили паметта — подхвърли друго момиче, а в гласа му прозираше смесица от любопитство и симпатия.

— Само временно — отвърна Шери и се усмихна загадъчно, както я бяха посъветвали да постъпва в подобни ситуация госпожица Черити и Уитни. — Между другото, усещането, че нямам никакви проблеми, просто е прекрасно!

Момичетата засипаха Шеридан с информация за графа. Оказваше се, че Стивън Уестморланд е женкар, хедонист и отявлен флиртаджия. Любовните му афери нямали край и предизвиквали възмущението на обществото, но в същото време той бил смятан за най-изгодната и желана партия в Англия, след тази на престолонаследника, разбира се. И още по-лошо — в момента графът поддържал любовница — и то не каква да е, а изключително изискана и зашеметяващо красива.

Шери се чувстваше незначителна, бе отвратена и разгневена. Върна се в балната зала, твърдо решена да флиртува с всеки мъж, изпречил се пред погледа й. През следващите два часа обеща поне на двайсет господа да танцува с тях на бала в дома на Ръдърфорд. Годеникът й, изглежда, нямаше нищо против нейното държание. Той стоеше настрани и безстрастно я наблюдаваше.

След време се доближи до нея и е безразличие й съобщи, че е време да потеглят за дома на семейство Ръдърфорд.

— Шери пожъна невероятен успех, Лангфорд! Нямам търпение да споделя със снаха ви и майка ви колко идеално мина въвеждането на нашата госпожица в обществото! — възкликна госпожица Черити, но графът посрещна думите й с хладна усмивка.

Когато разбра, че Стивън възнамерява да я откара на следващия бал е неговата карета, Шери твърдо се възпротиви:

— Предпочитам да пътувам е господин Дьовил и госпожица Черити!

Тя се извърна и направи крачка към ландото, с което Ники я беше довел в „Алмак“, но Стивън здраво я стисна за лакътя и я бутна към отворената врата на луксозната каляска.

— Влизай вътре, преди да си станала за смях пред всички! — ледено изрече той.

Едва сега Шери разбра, че зад спокойната външност на годеника и се крие застрашителна ярост. Тя се обърна за подкрепа към госпожица Черити и Никълъс Дьовил, но със съжаление установи, че те вече са потеглили. Нямаше друг избор, освен да влезе в каретата на графа. Пред „Алмак“ се беше насъбрала огромна тълпа и една сцена пред всичките тези хора щеше да бъде напълно излишна.

Стивън седна срещу нея и подвикна на кочияша:

— Карай по по-дългия път през парка.

Шери се облегна назад и мълчаливо зачака бурята да се развихри. А че такава щеше да има — в това тя изобщо не се съмняваше. Стивън седеше без да продумва, вперил поглед навън през прозореца. Прииска й се той да й каже нещо — каквото и да е Мълчанието я измъчваше. Но когато графът най-сетне благоволи да проговори, тя разбра, че мълчанието все пак беше за предпочитане.