Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Наистина ли? — подсмихна се Стивън. — И с какво точно ме превъзхождат?

— Най-малкото с това, че са по-млади! — изстреля на един дъх Шери. Идеше й да го зашлеви през лицето, за да изтрие арогантната му усмивка. — Тази вечер установих, че си твърде стар за мен.

— Наистина ли? Тогава може би ще се наложи да ти припомня, че неотдавна ти ме намираше за доста привлекателен и желан. — Очите му многозначително се спряха на сочните й устни.

— Престани да ме гледаш по този начин! Хората ще започнат да говорят. Всички са се втренчили в нас! — изсъска тя и се опита да се освободи от ръцете му, но те още по-здраво я обгърнаха.

— Имаш ли някаква представа какво ще последва, ако реша или да те преметна през рамо и да те отнеса оттук, или да те целуна сега пред очите на всички? Като начало всички „по-приемливи кандидати“ ще се отдръпнат от теб. И мен, разбира се, няма да ме е грижа за това, понеже съм своенравен, деспотичен, суетен и груб!

— Няма да посмееш! — избухна Шеридан.

Очите й изпращаха гневни светкавици към него. Заобикалящите ги двойки бъркаха стъпките, докато се опитваха да не пропуснат нещо от онова, което ставаше между тайнствената американка и графа на Лангфорд.

— Права си, скъпа моя. Няма да го направя — нежно промълви Стивън, без да откъсва очи от зачервеното й от гняв лице.

— Как смееш да ме наричаш така след всичко, което си ми сторил до този момент!

— Нямаш представа какво още бих посмял да направя с теб — отвърна той и погледът му се спря върху закръглената й гръд. — Между другото, направих ли ти комплимент за красивата рокля?

— Върви по дяволите с твоите комплименти! — процеди през зъби тя, изтръгна се от ръцете му и го остави сам насред балната зала.

— Ей Богу! Видяхте ли това? — развълнувано се обърна Мейкпийс към партньорката си. — Госпожица Ланкастър току-що заряза Лангфорд по средата на танца!

— Трябва да е полудяла — отбеляза дамата.

— Не съм съгласен — възрази баронетът. — Тя е много мила и възпитана.

Още щом музиката спря, баронетът се втурна към приятелите си, за да се увери, че не са пропуснали да забележат невероятната случка, и да им се похвали, че червенокосата американка предпочита него пред графа на Лангфорд.

Този факт вече се коментираше оживено сред останалите джентълмени. Повечето от тях бяха недоволни от появата на Лангфорд в балната зала. Ето защо фактът, че поне една от младите дами в „Алмак“ се отнася пренебрежително към вниманието на такъв желан ерген, бе приет със задоволство. Интересът към Мейкпийс светкавично нарасна. Красивата американка, която имаше дързостта да предпочете него, а следователно и всички тях пред надутия лорд, изведнъж се превърна в героинята на вечерта.

Стивън стоеше настрана, обзет от ярост. Той наблюдаваше джентълмените, тълпящи се край неговата годеница, и сърцето му болезнено се свиваше. Те канеха Шери на танц, отрупваха я с внимание и комплименти и в един момент тя се почувства толкова неловко, че обърна умолително поглед към графа. Не, не към него, поправи се гневно Стивън. Към Дьовил.

Ники остави чашата си на близката маса и тръгна към Шеридан, но не успя да си пробие път. Девойката се огледа безпомощно, отстъпи назад и се втурна към стаята за дами. Французинът бе принуден да се оттегли. Той се облегна на същата колона, до която стоеше Стивън, скръсти ръце точно както беше направил неговият съперник и се загледа мрачно пред себе си. Двамата нямаха ни най-малка представа колко си приличат в този момент — красиви, изискани, навъсени.

— За твое сведение тя току-що се превърна в мечтата на всеки мъж в тази зала — язвително подхвърли Ники на графа.

Стивън беше стигнал до същото заключение и думите на Дьовил го изпълниха с мрачно задоволство — поне още един човек беше ядосан.

— До утре сутринта моята годеница ще бъде обявена за оригинална, несравнима, новата Жана д’Арк. Благодарение на теб отношенията ми с Шери ще стигнат до задънена улица — продължи Ники.

— Доколкото си спомням, аз отхвърлих твоята кандидатура — грубо отвърна Стивън. — Чувствай се свободен да избереш някоя от останалите нетърпеливи кандидатки. Сигурен съм, че на която и от тях да предложиш, тя с радост ще приеме предложението ти, а до утре ще си се сдобил с благословиите на цялото й семейство, както и със специално разрешение за брак.

— Никога ли не си се замислял, че всъщност най-ценната плячка за тях си ти? — попита Ники и кимна любезно на младата дама, която стоеше наблизо и хвърляше подканящи погледи към него.