Джудит Макнот - Преди да те срещна

— Ако още веднъж си позволиш да ме изложиш, както направи тази вечер, ще се разправя с теб пред очите на всички присъстващи. Ясно ли е? — процеди през зъби той.

Тя с мъка преглътна и кимна:

— Ясно е.

Гласът й трепереше. Надяваше се, че с това обясненията са приключили, но, изглежда, те едва сега започваха.

— Какво целеше с лекомисленото си държание? Защо флиртуваше с всяко нищожество, позволило си да те доближи и да те покани на танц? — Стивън заплашително понижи глас. — Защо ме заряза по средата на дансинга? За да се лепнеш за Дьовил и с наслада да попиваш всяка казана от него глупост ли?

Обвинението беше толкова несправедливо, толкова лицемерно, че Шери не се сдържа и избухна:

— А ти какво очакваше? Нима една жена би могла да се държи другояче, освен глупаво, след като поначало е имала глупостта да се обвърже с такъв като теб? Тази вечер чух отвратителни клюки по твой адрес — за всичките ти завоевания, за любовницата ти, за безбройните ти връзки с омъжени жени! Как смееш да ми казваш кое е прилично и кое не, след като се оказва, че в цяла Англия няма по-голям развратник от тебе? — Беше толкова ядосана, че пропусна да забележи как той стисна зъби. — Нищо чудно, че е трябвало да отидеш чак в Америка, за да си намериш съпруга! Изненадана съм все пак, че репутацията ти на женкар не е стигнала и дотам. Имал си наглостта да се сгодиш за мен, след като всички в „Алмак“ очакваха да поискаш ръката на Моника Фицуеъринг и на още половин дузина други дами! Без съмнение ти е навик да зарязваш всяка жена, която е имала глупостта да повярва на приказките ти за брак. Няма да се изненадам, ако се окаже, че и с тях си постъпвал също като с мен — сгодявал си се „тайно“ и после си ги изпращал да си търсят някой друг! Е, вече не се смятам за сгодена за теб! Не ме ли чуваш, милорд? Развалям годежа! Отсега нататък ще флиртувам с когото си искам и когато си поискам, без опасност да хвърля петно върху името ти. Ясно ли е? — Тя завърши речта си и с нетърпение зачака реакцията на графа, но той нищо не каза. Само повдигна вежди, впи омагьосващите си сини очи в нейните, после се приведе към нея и й подаде ръка. Предлагаше й да приключат годежа си с ръкостискане, осъзна Шери. Това, че Стивън дори не се опита да възрази, я вбесяваше. Тя смело срещна погледа му и сложи длан в неговата.

Внезапно пръстите му се сключиха като капан около нейните Стивън рязко дръпна девойката към себе си и тя се приземи на сантиметри от него.

— Силно се изкушавам да ти вдигна полите и да набия малко здрав разум в главата ти! — просъска той. — Така че по-добре ще е да ме слушаш внимателно, за да не стигаме до подобни крайни мерки. Моята годеница — Стивън силно наблегна на последната дума — ще спазва всички правила на приличието, а моята съпруга — продължи с ледена арогантност той — никога няма да изложи нито себе си, нито мен!

— Която и да е тя, искрено й съчувствам! Аз…

— Ти, малка негоднице! — възкликна той и устните му свирепо се впиха в нейните.

Шери се опита да се откъсне и най-сетне успя да извърне лицето си встрани.

— Недей — проплака тя, презирайки се заради слабостта си. — Моля те. Недей… Моля те…

Стивън вдигна глава — без да отпуска хватката си. Вгледа в пребледнялото й от уплаха лице и разбра, че ръката му е върху гърдите й. Изненада се, че до такава степен е загубил контрол над себе си. Шери го гледаше с разширени от ужас очи, а сърцето й лудо биеше под дланта му. Графът искаше да я пречупи, да я подчини на волята си, но не и да я изплаши.

Тя беше очарователна дори в този момент, когато се защитаваше. Смела, горда, сладка, умна…

И щеше да бъде негова. Това невероятно момиче с тицианови коси щеше да роди и да отгледа децата му, да седи начело на масата му, да му се опълчва и никога нямаше да го отегчи. Беше сигурен в това. Опитът му с представителките на нежния пол беше огромен, фактът, че не знаеше коя е тя, нито кой е той и че когато паметта й се върнеше, едва ли щеше да бъде във възторг от него, не го тревожеше.

От мига, в който тя доверчиво беше сложила длан в неговата и успокоена беше заспала, двамата бяха неразривно свързани. Независимо от тазвечерното й поведение, от гневните думи, които беше отправила към него, Стивън беше убеден, че тя го желае.

Гневът му се уталожи и Шери почувства това.

— Пусни ме — каза кротко тя.

Стивън упорито поклати глава.

— Страхувам се, че трябва да постигнем съгласие, преди да си слязла от тази карета — изрече той.